Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.

Това е неприятно, но не е катастрофално.

Суворов казва, че трябва да се изучат приомите на враговете, за да им се нанесе удар в целта.

Първите мравки, които се появяват в кухнята са разузнавачи. Те са изпратени, за да получат информация за наличните хранителни запаси и да създадат за останалите мравки транспортни магистрали.

Ако реагирате още в началото, можете да победите веднага в първия рунд. Съберете всички хранителни продукти във вакуумни опаковки или в тенджери с похлупаци. Минете там, където сте видели мравките със сапунена вода. След това се постарайте да разберете от къде са се промъкнали.

За да се избавите от тях използвайте миризми, които не обичат. Например, мента, канела, дафинов лист, куркума и цитросови масла. Можете да направите комбинация от ментова паста за зъби с куркума, оцет или канела с брашно разбъркано с вода.

Ако обичте кафе то победата е ваша. Сложете по ъглите свежо смляно кафе. Тази миризма ще обърка мравките и те няма да могат да намерят пътеките си. Нищо друго не им остава, освен да се преместят при съседите, където има по-благоприятни условия на живот.

Един полицай трябва не само добре да се отнася към хората, но и да различава добре миризмите. С такова качество може да се похвали полицаят от Салисбъри Дж. Кейбъл.
Той усетил свежа миризма на скоро напръскан одеколон, идващ от кола, която била спряна за рутинна проверка. Кейбъл усетил, че нещо не е наред и решил щателно да провери превозното средство.
Какво било удивлението на внимателния полицай, когато намерил в колата голямо количество марихуана и наркотични хапчета. Собственикът на колата 20-годишният Дастин Стаевалт три пъти е лежал в затвора за укриване и притежаване на наркотици.
Последния път са го освободили от затвора срещу гаранция от 5000 долара.

Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.