Всички, които искат да видят точно какво става в човешкото тяло, трябва да отидат в Холандия. Там в малкият град Лейден, близо до Амстердам, се намира интересен музей „Музей на човешкото тяло“
Това е 35 метрово седем  етажно здание във вид на човек. В него с анатомическа точност са показани действията на вътрешните органи не само на екран, но съпроводени със звук и съответстваща миризма. Дори движението на сперматозоидите е озвучено.
За един час могат да се разгледат всички части на тялото.
За да влезеш в музея трябва да се изкаиш по ескалатор до коленете на гиганта. От коленете посетителите попадат върхи бедрената кост на крака, където точно е показано как работят мускулите и ставите при движение на човек.
След това се отива в матката на жена, където може да се наблюдава оформянето на плода. По-нататък посетителят се издига и преминава през стомашно чревния трактат, белите дробове, сърцето, устата, ухото, носа и очите. На всеки етап подробно се демонстрират всички процеси, ставащи в тези органи.
Показан е процесът на смилане на един изяден сандвич. Може да се види, какво става вътре в човека, когато киха, спи,…. как растат косите и ноктите,….. как хората усещат вкуса.
Посетителите в музея могат не само да видят отделните части на човешкото тяло, но и да ги докоснат. Възпроизвеждат се процесите не само в здраво тяло, но и последствия след травми.
Достигайки на самият връх, човек се оказва в главата на великана. Тук подробно се демонстрира работата на мозъка.

Миризливката се чувстваше нещастна. От време на време дори ѝ викаха вонещица, а това я озлобяваше. През есента добиваше по-тъмен бронзово кафяв цвят, но през лятото и пролетта беше ярко зелена. Антенките ѝ с по пет членчета проблясваха в червено. Когато се раздразнеше или беше застрашена, отделяше течност със специфична неприятна миризма.
Веднъж се оплака на майка си:
– Където и да се появя хората плюят по мен.
Майка ѝ се усмихна:
– Това е заради твоята красота и миризмата, която издаваш, – каза бавно и спокойно майката. – Те ти завиждат.

Травматични преживявания на родителите могат да се предават пряко на потомците чрез така нареченото епигенетично наследство.
Учени от университета в Атланта експериментирали върху мишки. Предизвикали при животните страх от миризмата на ацетофенон, като всеки път при появата на тази миризма ги удрял ток.
Децата и дори внуците на тези мишки също изпитвали страх, усещайки тази миризма. Въпреки, че някои от тях са заченати ин витро и никога не са познавали родители си.
Специфичният механизъм за предаване на отрицателни опит не е изяснен. Но едно е ясно, мъжките екземпляри участващи в експеримента са успели някак да променят участъци от ДНК в спермата.

Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.