След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.

– Ало, здравей, мамо! Как си?

– Здравей, сине, аз съм добре, а ти?

– Аз съм нормално, след 5 дни ще си дойда у дома.

– Много се радвам, синко!

– Мам, със мен ще дойде един мой приятел. Може ли да остане няколко дена у нас?

– Да, разбира се. Ако иска може да остане и месец, няма да ни пречи.

– Мам, той е загубил краката си при взривяването на една мина.

– Не, сине, той ще ни бъде допълнителен товар.

След един ден звънят от армията на майката:

– Вашият син се самоуби. Той е оставил следната бележка: „Мам, не искам да ти бъда в тежест до края на живота ти. Прости ми.“

Вицеадмиралът Степан Макаров скоро след назначението си като командващ на тихоокеанския флот през 1904 г. загинал на броненосеца „Петропавлоск“, който се натъкнал на мина по време на руско-японската война.
След девет години в Кронщат бил открит паметник на Макаров. За основа на паметника послужила 160 тонна гранитна скала, която изкарали от дъното на Виборския залив.
Интересното е, че тази скала един век по-рано била карана на шлеп за паметника на Павел I, но поради тежестта си тя потънала.

През август 1943 г., американски и канадски войски провели операцията „Котедж“. Тя била свързана с освобождение на окупирания  от японците остров Киска в Тихия океан.
Разузнавачите докладвали, че в японския гарнизон на острова има 10 хиляди човека. Но те не знаели, че целият гарнизон е бил евакуиран, две седмици преди операцията, под прикритието на мъглата.
При кацането на острова участвали повече от 8000 морски пехотинци. За девет дни те обходили острова и се убедили, че той е пуст.
Въпреки отсъствието на съпротива, загубата на американски и канадски войници надвишавала 300 души. Повечето от жертвите са в резултат от приятелски огън или на стъпване върху мина.

При подземния добив на руда, тунелите се пълнят с топлина, не толкова от самата работа, колкото от излъчването на околните стени. Екип изследователи от университета Макгил в Канада е предприел да разбере как тази топлина може да се използва след затварянето на мината. Те изчислили, че от всеки километър на един типичен подземен рудник могат да се произвеждат 150 кВт на топлина и да се стоплят от 5 до 10 канадски семейства по време на пиковите часове.
Няколко области в Канада и Европа вече използват геотермалната енергия от изоставените мини. Правят се опити за разработване на общ модел, който да предсказва потенциала на геотемалната енергия в различни шахти.
Изследователи са анализирали топлинния поток от тунелите в мините със затоплена вода. В такива ситуации, топла вода може да се изпомпва от мината до повърхността, топлината се извлича, а студената вода се връща обратно. За да може системата да е стабилна, топлината не трябва да се извлича по-бързо, отколкото може да се попълни от околните скали.
Изоставени мини изискват постоянно наблюдение и скъпо възстановяване, геотермална употреба на мините ще се компенсират тези разходи и ще помогне на минната индустрия да стане по-устойчива.
Екипът вярва, че до един милион канадците могат да се възползват от геотермална енергия. Това може да стане с още по-голяма потенциална полза за по-многобройно население в страни като Великобритания.