Съществува древна поговорка, която казва: „Всички пътища водят към Рим“.
Може би в миналото да е било така, но днес лесно можеш да се заблудиш на кръстопът.

Пътят, по който вървиш, лесно може да те доведе в обратна посока.

Най-добрият начин да постигнеш целта си е да се обърнеш към надеждна пътна карта или към някой, който добре знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както мислят някои. Защото съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха.

Но Бог ни е дал пътна карта – Библията, Той ни е дал и Водач, който знае пътя и може да ни го показва – Исус Христос.

Исус не каза: „Аз съм един от пътищата към Бога“, Той каза: „Аз съм пътя….“

Това не е високомерие, ограниченост и недостиг на милосърдие. Това е истината, защото Христос дойде от небето, за да плати нашите грехове.

Върви след Христос и никога няма да се заблудиш.

Всеки инструмент има своя роля, но резачката в ръцете на майстора поема множество функции – да изпили, да отреже, да нареже, да подреже и дори артистично да издяла…..

Първичната асоциация за функцията на резачката е рязане на дървета, но това вече е в миналото.

Съвременните резбари с този „груб“ инструмент изрязват скулптори, мебели и дървени украшения.

Ето вижте моделите и се полюбувате на този вид изкуство. Красиво е нали?!

Често си мисля за грешките, които съм допуснала в миналото и в последните дни. Защо казах това? Защо участвах в одумването на този човек? Спомням си и за решения, които са ме отвеждали не, където трябва. А всичко това води само до проблеми.

Как Исус се отнесе към жената, хваната в прелюбодейство? Първо Той я спаси от сигурна смърт, като предизвика обвинителите ѝ да се замислят за собствените грехове. А след това не осъди жената, а ѝ даде нова възможност, за да се поучи от грешката си.

Когато правим нещо, което ни наранява или оскърбява другите хора, не бива да забравяме, че Бог желае не да ни осъди, а да ни накара да се поучим от собствените си грешки и да не съгрешаваме повече.

Бог винаги ни дава много шансове, с една единствена цел, да се променим и да станем подобни на Сина Му Исус Христос.

Наталия работеше в заведение, където живееха хора с мозъчни травми. Повечето бяха претърпели катастрофи с кола или мотор.

Някои от тях можеха да общуват с другите и си помагаха взаимно.

Но имаше и такива, които бяха затворени в себе си. Ето, Недялко прекарваше целия си ден в мълчание. Ако някой се опиташе да го заговори, свеждаше незабавно очи и бързо ускоряваше крачка, за да се отдалечи светкавично от мястото на срещата.

Работата на Наталия се състоеше в това, да помогне на тези хора да станат поне малко по-самостоятелни. Това съвсем не беше лека задача.

Тя им помагаше да се хранят, да извършват някои от ежедневните си дейности, показваше им как да играят игри…..

Но точно тук в игрите ставаха неприятните инциденти.

– Ти само на него помагаш, – мърмореше Григор с карти в ръцете.

– Няма да ми гледате картите, – свирепо изгледа всички на масата Огнян.

Достатъчно бе някой да го погледне за миг и той бе готов да набие „нахалника“. За съжаление, травмите от миналото на някои провокираха неочаквани пристъпи на гняв, който можеше да прерасне и до насилие.

Всички от екипа, заедно с Наталия бяха обучени предварително, как да постъпят ако възникнеше подобна ситуация. Бяха ги инструктирали:

– Не приемайте лично тези случаи. Те се дължат на състоянието на болните.

Наталия, като и другите от обслужващия персонал знаеха, че при изявило се раздразнение и ярост, трябваше да запазят спокойствие и да се държат нормално, все едно нищо не се е случило.

При по-тежък случай се намесваха лекарите, които биеха успокоителни инжекции.

Един ден, когато бе мирно и спокойно в трапезарията, Наталия сериозно се замисли: „Мога ли това, което практикувам тук сред тези хора, да използвам в живота си?“

Спомни си, че Исус учеше учениците си, че ако някой го удари по едната буза да обръща и другата.

„Понякога хората, не само в това заведение, а и навън, постъпват неправилно, – каза си Наталия, – заради някоя сътресение или нарушение на нормалния му начин на живот в миналото му. За това на обидата трябва да отвръщаме с любов“.

Тя наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, помогни ми да отвръщам с любов на лошото отношение към мен, което е породено навярно от болка, страдание или несправедливост извършена спрямо този човек в миналото му…..

Днешният празник е не само весел, но и оздравителен, т.е. две в едно.

Но в живота има много моменти, които не са толкова забавни.

Например, когато трябва да излезем от дома си в определено време, а ние не успяваме.
За това избягвайте стреса и не разваляйте настроението си!

Ако се разстроите за пропуснатите възможности, това ще върне ли времето назад?

За това оставете миналото и живейте по-добре днес и занапред! Градете върху здрава основа, която ще ви даде нетленен живот!