Тя се намира в близост до западния склон на Елионския хълм.

В миналото градината е била много по-голяма, но сега е останала само една част от 2300 квадрати метра.

Това е едно от най-почитаните места на християните.

Именно тук, Исус се моли в последната си нощ на свобода.

Тук се намират няколко уникални дървета, възрастта на които се предполага, че е повече от две хиляди години.

Гетсимания се намира в Кедронската долина, която има определена слава, именно тук, според преданията ще стане възстановяването на мъртвите за Страшния Съд.

Пламен поиска да върне Павел към темата  за смисъла на съществуването. Той знаеше на какво държи приятелят му, но искаше да го убеди в това, което той вярваше.

– Според теб някои от нас изпушват живота си така ли?

– Не си ме разбрал добре. Едни ухаят приятно и хората се увличат около аромата им. Така животът им става по-красив и полезен. Нима такъв живот не ти харесва?

– В бъдещето или в миналото остава повече истина? – Пламен не искаше да се откаже така лесно.

– Към какво се опитваш да ме насочиш, приятелю? Забравата е валидна за всички, в края на краищата паметта се уморява. И нас ще ни забравят.

– Именно. И сега , и някога повечето хора се превръщат в сива пепел, която вятърът разнася небрежно по земята, защото животът им остава незабележим. Такъв живот излишен ли е?

– Няма излишен живот! Мравката събира семенца, пчелата трупа мед, но тях никой не е издигнал или наградил за труда им. Много хора обичат разрушението повече от изграждането, убийството от спасяването на живота, но аз предпочитам да обичам и да лекувам пациентите си.

– Не вярвам да пренебрегваш богатството?

– Обичам музиката, поезията и всичко красиво, което прави така, че на човек да му е хубаво. Има две измерения любов и свобода. Колкото повече имаш, толкова повече губиш. Ако човек не твори, не създава и се обрича на жалко съществуване.

– Парите не вършат ли същата работа? Нима не дават сигурност?

– Те създават повече грижи. Има хора, които живеейки върху купчина злато и пари, се изявяват като недосегаеми и вечни. Животът на такива е излишен.

Спорът можеше да продължи още много и всеки да държи на своето, но те бяха приятели и решиха да завършат вечерта с нещо по- приятно и излязоха на разходка.

Във варненския затвор лежаха петима нелегални, които очакваха изпълнението на присъдите им. Полицаят Никола Гешев отсече:

– Аз ги осъждам!

Съдията се „разболя“ и Коста Михайлов бе изпратен да „ревизира “ делото. Той отменя присъдите на петимата и им дава само пет години затвор.

Гешев беснееше. Тогава цар Борис трети му каза:

– Не вярваш ли в правосъдието на българския върховен съдия?

– Познавам на такива и кътните зъби. Освен това Коста Михайлов ме заплаши с вас. Знаете ли какво ми каза?

Царят вдигна рамене.

– Искаш ли да се обадя на царя, – натърти Гешев на думата  „царя’.

– Да, но вие сте му казали: „Сега е война, аз осъждам“, – засмя се царят. – Не става така в една правова държава. Полицията не бива да осъжда! Армията и полицията не трябва да бъдат оръдия на вътрешната политика, а да коват националната гордост и образа на България пред света.

– А знаете ли какво е споделил „разболелият“ се варненски съдия на четири очи?

– Интересно, какво?

– „Войната за Хитлер свършва с разгрома на Паулус при Сталинград, трябва да внимаваме с комунистите.

– И все пак ги осъждат на смърт, господин Гешев. Вие от какво се страхувате?

– А Вие Ваше Величество?

– Много си позволявате, господин Гешев, много добре познавам миналото ви, – тънко се усмихна Борис Трети. – Аз съм политик, а вие сте полицай …

– Не обичам хитлеристите, но ще ги заместят комунистите.

– Тогава защо не се радвате?

– Всеки се спасява поединично, Ваше Величество. Тогава щастливи ще бъдат мъртвите!

Книгите са начин да се учим от тези, които вече не са между нас.

Човечеството се е развивало. То е довело до такъв вид знание, което може да се разраства, но не винаги се помни.

Има истории, които са по-стари от много страни, приказки, които са преживели култури и места в които за тях са чули за първи път.

Ако вие не цените книгите, не оценявате информацията, която се съдържа в тях за съответната култура и отхвърляте мъдростта запечатана в тях.

Ако заглушавате гласа на миналото, вредите на бъдещето.

Вие ги виждате всеки ден, но често им се присмивате, защото смятате съществуването им за пълна безсмислица.

Съветвам ви, по-добре се поинтересувате за истинската причина относно използването им.

За какво са нитовете на дънките?

Това съвсем не са декоративни елементи, които са направени заради металите. Те са един „поздрав“, със специално предназначение, от миналото.

Работата на миньорите и златотърсачите, основните потребители на такива панталони от дънков плат, била толкова тежка и напрегната, че тъканта се късала по шевовете.

Именно нитовете държали здраво шевовете.