Един монах влязъл веднъж при своя наставник и казал:
– Колкото пъти и да идвам при теб, колкото и да се покайвам и ти да ме наставляваш, не мога да се поправя. Каква е ползата да идвам, ако след като разговаряме, аз отново греша?
Наставника казал:
– Синко вземи тези два глинени съда, в единият има мед, а другия е празен.
Ученикът направил така.
– А сега, – казал наставникът, – прелей меда от единия съд в другия.
Монахът го послушал.
– А сега погледни празния съд и го помириши.
Ученикът погледнал, помирисал съда и казал:
– Празният съд мерише на мед и там на дъното е останал малко мед.
– Ето така, – казал наставникът, – моите думи остават в душата ти. Ако заради Христа ти усвоиш частица от тези добродетели, то Господ според своята милост ще изправи твоите недостатъци и ще спаси душата ти. Домакиня не сипва пипер в съд, който мирише на мед. Така и Бог няма да те отхвърли, ако запазиш частица от поученията.

В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.

Една девойка посещавала група изучаваща християнските взаимоотношения. Но скоро я напуснала. Когато я попитали за причината, тя казала:
– Имам съседка, с която често се карам. Не мога да й простя. И тъй като Библията осъжда непростителността ми, не мога да идвам повече при вас.
Нещастна, но честна душа.
Колко много такива християни има, които се смятат за истински последователи на Христос, а носят в сърцето си вражда към ближния и не могат да му простят.
Прощението е милост към провинилия се, снизходителност към вината му, един вид помилване. Божието прощение и милостта към нас зависи от нашето прощение и милост към другите. Ако не простим на останалите и на нас няма да ни бъде простено. Ако предизвикваме укор и осъждение към някого, ние също падаме под него.
Прошката е отличителна черта на християнския характер. Тя постоянно поддържа живота ни в Господа. Прощението е външната дреха на християнската любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда,  не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Нека да обичаме и да не преставаме  се удивляваме на живота.
Нека да вярваме, да помним хубавото и проявяваме милост. Да плачем от щастие и от душа да се смеем.
Давайте да живеем така, че да не остарява сърцето ни преждевременно. Нека просто да се възхищаваме на полята, небето и сребристата роса……
Ако ви е трудно, не се предавайте. Вървете напред, не навеждайте примирено глава.
Нека да бъдем искрени в общението си, честни в думите, постъпките и делата си.
Нека да вярваме, без съмнение. Да живеем наяве, а не в сънищата си.
Нека честно да признаваме грешките или когато завиждаме и лъжем.
Нека да живеем, обичаме и да се наслаждаваме на живота, разпервайки крилете на душата си.