Любовта се радва, когато тържествува справедливостта и истината. Тя всичко претърпява. Готова е да повярва в доброто у човека. Надеждата ѝ не угасва при никакви обстоятелства. Любовта не отслабва.

Който се отказва да обича, пропуска най-доброто от това, което предлага Бог.

Не пропускайте това без значение, как сте. Всяка минута, в каква да е ситуация, във всяка в миг, давайте място на любовта, докато не изпълни живота ви.

Тя ви укрепва и изгонва всеки страх, който краде Божиите благословения от вас.

Любовта няма да позволи на дявола да се меси в делата ви и ще ви освободи от всякакво мъчение в тъмнината.

Позволете на любовта да поработи над упорите проблеми в живота ви. Това е единственото решение, пред което те не могат да устоят.

Мартин днес намери портфейл.

Като добър християнин той си помисли:

„Какво би направил Исус с него“.

И не се поколеба нито за миг в решението си. Всичко, което намери в него го превърна във вино, т.е. с парите в портмонето си купи алкохол.

Така е, нашият живот е като зебра с бели и черни ивици.

Но може ли само да се живее на белите ленти?

Много хора искат да имат по-малко проблеми, по-голяма стабилност и увереност, както днес, така и в бъдещето. Това отдава ли се леко на всеки? Няма живот, в който всичко да тече по мед и масло.

Има моменти, когато без много усилия можем да постигнем значителен успех, но има дни, когато се напъваме, но резултат няма.

Идват мигове, когато по-лесно идват парите, много по-просто се постигне споразумение, така че да постигнеш успеха, който гониш.

В други периоди става обратното, повече парите се харчат, отколкото е необходимо, но в същото време отношенията се формират по-лесно, има по-малко конфликти, кавги и недоразумения.

Тогава разбираме едно, колкото и да се стараем, колкото и да ни се иска, само на белите ленти не можем да живеем, но когато минаваме през черните, нещо се променя в нас и ние се изграждаме.

Нека се радваме на всяка ситуация, в която попадаме.

Предстоеше вторият полуфинал на състезанието на пет хиляди метра. Всички много се вълнуваха от предстоящото бягане.

Състезателките се подредиха и след сигнала всяка се устреми към победата.

Изведнъж Ники падна, след нея бягаше Ани, която се спъна в падналата пред нея и също се строполи на земята, контузвайки крака си.

Те изобщо не бяха се срещали до сега. Не се познаваха, но се случи да бъдат заедно в тази ситуация.

Ани успя да стане, но разбра, че няма да може да продължи по-нататък бе получила сериозна травма на крака си, но реши да помогне на падналата си съперница да стане.

В този момент Ники дойде на себе си и попита:

– Какво става?

В този миг усети ръка на рамото си и глас на момиче навярно спортистка като нея, които ѝ каза:

– Ставай, ставай трябва да завършим това.

– Да права сте, – все още зашеметена и малко шокирана каза Ники. – Това е състезание. Ние трябва да го завършим…

Когато стигнаха финала подкрепяйки се, те се прегърнаха и се поздравиха. А след това Ники сложи куцукащата Ани на инвалидния стол и ѝ каза:

– Никога няма да забравя , как се докосна до рамото ми и ме насърчи: „Ставай, ставай …“. Ти си истинско въплъщение на спортсменския дух.

Хубавото бе, че травмата на Ани не беше сериозна.

Въпреки, че момичетата бяха финиширали последни, лекоатлетическата федерация допусна и двете да участват във финала.

Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.