В България се увеличава притокът на чужди инвестиции. В основната си част това са европейски източници.
Най-ярък пример за това е пускането на втората линия на метрото в София.
476 милиона евро са изразходвани за изграждането му. Повечето от половината пари са били получени от ЕС. Брюксел е дал гаранция за тази сума. Българското правителство получи почти безлихвени заеми.
За разширяването на подобни практики, по-специално, е говорил Ж. Бароз председател на Европейската комисия. Освен за метрото в България инвестират средства големи международни компании.
Така на 29 август е подписан договор с Total, OMV и Pencol за проучване и започване на производството на нефт и газ в българския шелф. Дори ако нишо не се намери България ще получи 40 милиона евро. Но вероятно тази сума ще бъде увеличена многократно.
Преговорите с „Газпром“ поради пропуски от Южния поток, доведе до факта, че руският монополист „доброволно“ се съгласи да намали цената на газа със задна дата от 1 април, което ще донесе на страната още 115 милиона долара.

В хладното януарско утро на една от станциите на метрото във Вашинктон застанал мъж и свирил на цигулка в продължение на 45 минути. Той изсвирил 6 произведения. През това време, а това бил пиков часа, край него минали хиляди хора повечето, от които отивали на работа.
За 45 минути само 6 човека се спрели по-дълго и слушали музиката, 20 не са се спрели но оставили пари. Музикантът събрал 32 долара.
Никой от минаващите не  знаел, че цигуларя бил Джошуа Бел – един от най-добрите музиканти в света. Свирел едни от най-сложните произведения написани някога, а инструмента, на който свирел била цигулка Страдивариус, която струвала 3,5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, на негов концерт в Бостън, където билетът средно струвал 100 долара било пълно.
Свиренето на Бел в метрото е част от социален експеримент за възприятията, вкусовете и приоритетите на хората. Целта на този експеримент било да се разбере: Дали в делнична среда, в неподходящ момент усещаме красотата? Ще се спрем ли да я оценим? Ще разпознаем ли таланта в необичайна обстановка?
Един от изводите в този експеримент е може би следният: Ако ние не можем да намерим време за да се спрем за малко и да послушаме най-добрите написани музикални произведения, в изпълнение на един от най-добрите музиканти на планетата, ако темпа на живота е станал толкова бърз, че сме станали слепи и глухи за такива неща, тогава за какво ни е животът? Защо ни е нужно непрекъснатото да преследваме чужди натрапчиви ценности? И какво губим в това безумно преследване?
Отговора е само един: Ние губим самият живот…

Икеда от Окаяма изобретил продукт, който нарекъл «говнобургер». Той ще се продава в Токийското метро.
Копромесото се състои от белтъци и липиди извлечени от изпражнения, с добавка на соев сос и соева текстура.
Това месо не е резултат от „убийство“, и е продукт  „без химикали и ГМО“. Фенове на това месо могат да се утешат с факта, че 18% от световната месна индустрия използва биогаз за съхранение и преработка на животински протеини.
До този момент месото от екскременти е 10-20 пъти по-скъпо от прясно закланото, заради значителните разходи при експериментите. Предидимството му е това, че съдържа по-малко мазнини и съответно холестерол

Архитектурата сама по себе си е изкуство и опита да се свърже  с други изкуства е равносилно на висш пилотаж. Такива опити са правени отдавна, както по отношение на отделните елементи, така и към цялата композиция.
Пример за такава интеграция  е стълбата – клавиатура използвана в една от станциите на метрото в Стокхолм. Пътниците имали избор или да се качат на ескалатора или да натискат стъпалата – клавиши, които ги придвижвали по същия начин. Самата архитектура предизвиква достатъчно емоции, така че допълнение към това усещане не е нужно. Това се наблюдава и при други образи от „музикалното строителство“.
Интересен е Дома – роял построен в китайския град Хуайнан. Тази композиция съчетава два музикални инструмента, които могат да се забележат от далече, роял и цигулка. Избора на формите за реализация на този проект е продиктувана от две причини, символичността на двата инструмента и техните практически функции. Формата на рояла позволява по най-добрия начин да се разпредели пространството в изложбения комплекс, а формата на вертикалната цигулката дава възможност в нея да се поставят стълби, по които посетителите могат да се изкачват до съответните зали.
Този дом отговаря едновременно на естетическите и практическите изисквания за здание. Но къщата изпълнява и още една функция – рекламна.
Строителството на дома боло завършено през 2007 г. През този период град Хуайнан се е нуждаел от привличане на вниманието, с цел развитието на района. Тази сграда станала символ на бъдещето на града.
Благодарение на своята оригинална архитектура Дома – роял е влязъл в неофициалния списък на удивителните явления в световната архитектура. В света има доста опити за реализиране на дизайн с какви да е предмети, дори и с живи същества.
Специалисти критикуват този архитектурен ансамбъл  Едни смятат, че сградата има елементи на „скучен пост модернизъм“, други го наричат „типичен студентски проект. Въпреки всичко не може да се отрече оригиналността на замисъла.
При проектирането на съоръжението са използвани много съвременни материали, включително и стъкло.
Този вид архитектура удивлява с нетривиалността си, както през деня, така и през нощта.