Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Подобни нетрадиционни методи на изследване включват изучаването на методи за управление на съзнанието и дистанционно въздействие върху човека.
Подобни опити и експерименти са провеждани в СССР и САЩ.
Например, американският проекта MKUltra, разработен под контрола на ЦРУ от 1950 г., прилича много на съветското устройство, генериращо електромагнитни излъчвания.
В СССР са похарчили милиарди долари за финансиране на секретни парапсихологични изследвания. За това е разказал един от учените на Изследователския център за перспективна роботика и науки за околната среда в Щутгарт.
Серж Кернбах в своя доклад „Нетрадиционные исследования в СССР и России: краткий обзор“, базирайки се на различни съветски документи и публикации, за първи път е потвърдил, че в СССР от 1920 година са разработвали и са се опитвали да използват методи за манипулиране на съзнанието. По думите на учения, експериментите, които са наречени „психотронни“ са провеждани върху хора.
Ученият казва, че дори и в Съветския съюз е разработено специално устройство, което генерира и запазва висока честота на електромагнитните лъчения.
Американският проект MKUltra е използвал различни методи за работа върху психичното състояние на хората, както промяна функциите на мозъка, хипноза, изключване чувството за болка, вербално насилие и сексуален тормоз, както и различни форми на изтезания. Имайте предвид, че този проект е бил забранен в САЩ през 1973 година.
В СССР подобни изследвания са строго засекретени, информация за резултатите от експериментите почти няма. Според Серж Кернбах не е ясно дали тази дейност се извършва в Русия днес.

Това, което човек възприема с помощта на вкуса, зрението и слуха ние отдавна сме се научили да измерваме, но с обонянието доскоро  нямахме успех в тази насока.
Накрая с помощта на математически методи изследователи са успели да съставят класификация на миризмите, които се вписват в 10 основни категории: благоуханен, смолисто-дървесен, плодов – не цитрусов, химически, джоджен / мента, сладък, пуканки, лимон, остър и гниещ.
Въпросът за броя на основните видове миризми все още е отворен. Но трябва да отбележим разликата между възможностите на обонянието и вкуса, който има пет основни качества.
Учени при съставяне на своята класификация са взели за основа данните от известния „Атлас на миризмите“ на Андрю Дравнека, съставен през 1985 г. Той съдържа дълъг списък от 144 различни миризми с съответни характеристики от рода на „сладък“, „като на цвете“, „силен“ и т.н.
Използвайки статистическия метод, учените определили „ключовите“ комбинации и така са получили 10-те основни групи на миризмите.
Сега тази група от специалисти, прилагайки същите методи, иска да определи, каква миризма трябва да има определен химичен елемент. До сега никой не е бил в състояние правилно да предскаже, каква ще е миризмата като се изхожда от химическия състава на веществото.
Навярно тази разработка ще заинтересува парфюмерийните компании.

Човек решава да се погрижи за своето здраве и си купува витамини по съвет на лекаря. Но това достатъчно ли е?

Знаете ли, че синтетичните витамини не са безвредни, а са опасни? Сега ще обясня защо.

Понякога производителите към органичните витамини добавят малко синтетика, за да се снижи стойността на витамина. В този случай покупката става напълно безполезна, защото синтетичните витамини изтласкват органичните.

Понякога целият комплект, а не само един витамин са синтетични. Коментарите са излишни.

Вместо да усвои органичния витамин, нашият организъм го губи, а на неговото място се заема от синтетичния, който не може да си взаимодейства с други органични компоненти. Така не изпълнява своите функции и остава в човешкото тяло като силно окислен токсин. При липса на вода, пектинови сорбенти и други очистващи вещества, той не се отдела и става канцерогенен за организма.

Органичните витамини не могат да бъдат токсични. От тях се усвоява толкова, колкото е нужно на организма. Излишъка минава през червата и се изхвърля през бъбреците и пикочния мехур по естествен начин.

Неорганичните витамини са насилие над организма. Тъй като тялото не може самостоятелно да се освободи от тях, за премахването им са нужни пектинов сорбент и други методи за отделяне.

Нашето тяло знае кога и от кой витамин има нужда. Мозъкът е записал информацията на всички компоненти от всеки продукт, който ние някога сме употребявали. И когато тялото се нуждае от даден витамин, ние желаем а консумираме определени продукти.

Например, ако на сърцето му трябва калий, иска ни се да похапнем банан. Ако се нуждаем от калций иска ни се сусам, боб и твърди сирена.

Най-интересното е, че при приемане на органични витамини няма опасност от предозиране. Никъде в природата няма етикет, който да казва, колко трябва да консумира човек от плодовете и зеленчуците.

Всички органични излишъци се отделят от организма по естествен начин.

Британски изследователи представили виртуално говореща глава на млада жена, която изразява емоции.

Известен е гласовият помощник Siri, но той е доста безличен. За това изследователите от Кеймбриджкия университет съвместно с Toshiba са създали Zoe, виртуален симулатор на човешка глава, която не само може да говори, но и да изразява човешки емоции.

В повечето случаи хората използват невербални методи за комуникация, но съвсем друга е работата, когато става въпрос за“ връзката „между хора и машини.

За разнообразието и реалистичността на емоционалните съставки на проекта е съдействала британската актриса Зоуи Листър.

Тя е записала повече от 7000 изречения, фрази, произнесени с различни интонации и емоционално оцветяване. Специално разработен софтуер позволява всяка фраза да се съчетае с емоция, необходима за случая. Чрез Zoe се прочита дадено съобщение, което се обогатява от емоционален компонент. Това може да бъде злост, мъка, щастие, нежност, страх, а може да бъде и съвършено неутрален тон.

Било е проведено тестване с участие на доброволци. Оказало, че 77% от участниците успели да определят настроението на главата, докато при общуване с реалната Зоуи Листър процентът на познатите емоции е бил 72 %.

Изследователите планират, главата за в бъдеще да реагира на снимка или реч на човек.