Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.

В Чикаго се е установило необичайно студено време. Замръзнала е полярната мечка на име Анана. Поради това, че животното не търпи ниска температура, било решено временно да остане в затворена камерата, където температурата варирала от плюс 10 до плюс 4 градуса по Целзий.
Според зоологическата градина, Анана не издържала на студа поради това, че храната, която приема в зоологическата градина е различна от тази към, която мечките са свикнали живеейки в дивата природа. За да издържат на студа, те натрупват слой от подкожна мазнина от яденето на трупове на тюлени и китове. В зоопарка храната съдържа по-малко тлъсто месо.
В друга зоологическа градина в Чикаго, по време на студа избягал паунът. За разлика от Анана, която намерила убежище от студа във волиерата, птица не поискала да бъда в клетка. Намерили са я на един клон, от където са се опитвали да я свалят цял час и половина. При това пауна не оцелял след бягството си, той замръзнал до смърт в резултат на силния студ.
Анормални студове са обхванали централната и северната част на САЩ. В Ню Джърси и Ню Йорк власти са обявили извънредно положение. Поради замръзване били отменени много полети, затворени са пътища, направена е корекции в графика на сухопътния транспорт.

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.

По време на Френско-пруската война през 1870 г., германците обсаждали Париж в продължение на пет месеца. В града бързо се появил недостиг на храна.
Когато продуктите започнали да свършват, парижаните започнали да ядат конско месо, после котки, кучета и плъхове.
Когато месото свършило, готвачите започнали да купуват животни от зоопарка, предлагайки на по-богатите хора екзотични ястия от тях.
След антилопата, камилата и зебрата дошъл реда и на двата парижки слона – Кастор  и Полукс, чието месо всички смятали за безвкусно.
За сравнение трябва да отбележим, че при двегодишната обсада на Ленинград, хората не докоснали животните от зоопарка.

В бъдеще котлетите ще се отглеждат ин витро от стволови клетки. Те няма да имат вкус, мирис и цвят. Ще се до украсяват от сока на цвекло и ще им се прибавя шафран. Днес един котлет струва много скъпо, но учените обещават, че изкуственото месо ще е по-евтино.
Дмитрий Еделев, ректор на Московския държавен университет по хранителна промишленост твърди: „Това опростява технологията на производство и намалява използването на енергия.“
Искаме или не, ще се наложи да преминем към изкуствена храна. Оправданието е, че населението на земята расте и естествената храна за всички не достига. Дали това е така? Това е друг въпрос, който засяга разпределението на хранителните продукти, експлоатацията между хората и желанието за надмощие и контрол на отделни държави.
ООН предлага алтернатива, да се ядат насекоми, защото бързо се размножават. Това е непрекъснат източник на храна. В мравките, бръмбарите и скакалците се намират много протеини и витамини. Твърди се, че най-полезен бил бамбуковия червей.
Английските специалисти смятат, че водораслите ще спасят човечеството, за това са измислили специална рецепта за приготвяне на закуска от водорасли.
Ако се използват правилно ресурсите, които имаме, не би се стигнало до изкуствена храна и идеи за консумиране на какво ли не. Трябва да станем добри стопани на това, което имаме, за да сме здрави и да се чувстваме добре.