Катя беше едва на 30 години. Работеше в близката детска градина и същевремено с това се грижеше за трите си малки деца.

Тази сутрин се бе събудила със силно главоболие. Главата ѝ бе изтръпнала. Странното усещане ѝ подсказваше, че нещо не беше наред.

Нещо не беше наред почти от месец. Бяха ѝ се появили синини по гърба, след това обезпокояващо се разрастнаха и когато тя реши да отиде на лекар да се посъветва с него, внезапно изчезнаха, като оставиха по гърба ѝ големи петна. Венците ѝ побеляха.

Катя беше жизнерадостна и млада жена, която бе свикнала с часове да тича след 5-6 годишните деца в детската градина, но започна внезапно да губи сили. Едва се изкачваше до дома си, който се намираше на четвъртия етаж.

Някои от сутрините едва ставаше и пропълзяваше на четири крака. Спеше на пресекулки по 12-14 часа, а щом се събудеше, се чувстваше толкова уморена, че отново лягаше да подремне.

Мъжът ѝ я придружи до свой познат лекар, но той не можа да даде някаква определена диагноза. Катя усещаше болки в костите си.

Лекарят бе в недоумение, какво може да е това. Но на Катя каза:

– Вероятно имате мигрена.

И ѝ препоръча аспирин, от който се засили кървенето от бледите венци на Катя.

Тя  бе енергична и жизнерадостна по природа и по-скоро се учуди, но не се разтревожи много. През живота си не беше боледувала сериозно, за това болниците бяха абстрактно и непонятно място за нея. До този момент не бе ходила на консултации при никакъв специалист.

Обясняваше на познати странните си симптоми така:

– Сигурно е от преумора или лошо храносмилане, – смееше се тя. – По цял ден съм с деца, вероятно съм се малко депресирала и напрежението ми е дошло май много.

Дълбоко в нея започна да се прокрадва съмнението, че в тялото ѝ става нещо опасно и смъртоносно.

Най- накрая Катя остави трите си деца при съседите и отиде при личната си лекарка, която настоя веднага да ѝ се направят кръвни изследвания. Назначи ѝ рутинна кръвна картина.

Лаборантът, докато вземаше кръв от вената на Катя се загледа с изненада в цвета на кръвта ѝ. Тя беше водниста, бледа разредена течност, която изобщо не приличаше на кръв.

До края на деня Катя не получи никакъв резултат от тези изследвания. На другия ден ѝ се обадиха по телефона:

– Извинете, но се налага, отново да ви вземем кръв.

– Кога да дойда? – попита Катя.

Тя имаше много натоварен график. Децата, натоварената чанта с продукти, която трябва да освободи и осибено рибата, която трябва да остави в хладилника, и куп още недовършени неща за деня.

Напрегнатият тон в гласа по телефона, подчертаваше, че случаят е спешен:

– Елате веднага! Чувате ли ме? Веднага!

Предстоеше борба и не се знаеше, какъв щеше да бъде изходът.

Преходът към зряла възраст е най-важният етап в живота на всеки. През този период, човек губи безгрижното си детство, преминава през много съществени физически промени, както умствени, така емоционални и духовни.
В много племена отбелязването на този преход е свързан с най-различни ритуали, символизиращи етапа на съзряване.
Когато момчетата от племето сатаре-маве в района на Амазонка навършат 13 години, те трябва да преминат ритуала на посвещението, на който се прави изпитание с мравки.
Като начало е необходимо да се потърсят насекомите и да се поставят в ръкавица, оплетени от растения.
Всяко момче трябва да заспи с ръка пъхната в такава ръкавица и да се опита да издържи така 10 минути.
Ухапването от такива мравки е болезнено и се сравнява с болката от рана причинена от куршум.
Момчето няма право да вика, тъй като всеки вик е проява на слабост.
Но това не е всичко.
До завършване на ритуала момчето трябва да нахлузва ръкавицата 20 пъти в рамките на няколко месеца.
След всеки ритуал ръката на този, когото изпитват, за известно време е парализирана. На него самият му става лошо и се гърчи от болка.

Няколко месеца след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001, психиатри отбелязали, че продължавали да идват хората, които живеели на хиляди километри от мястото на трагичните събития, защото не могли да спя добре, буквално страхът ги парализирал. Ние живеем в свят, в който цари страх, тревога и безпокойство.
Как да преодолеем страха? След като Исус умря, учениците му трепереха от страх, криейки се зад заключени врати и изтощени от съмнение и отчаяние. Но изведнъж се появи пред тях живият Господ, с думи, които разпръснаха всички страхове: „Мир вам!“
Страхът се преодолява чрез вяра в живия Господ.
Отговор на страховете в обществото лежи в общата ни вяра в живия Господ. Отговор на национални и международни конфликти, и страховете е в познаването на Този, Който живее до вечни векове. Ние не се покланят на един мъртъв Христос. Ние се покланяме на възкръсналия Христос, който разруши силата на греха, смъртта и ада. От какво ще се боим тогава?

Елена наблюдаваше как сина ѝ растеше и се превръщаше в буйно малко момче. С няколко жени тя често посещаваше домовете, които имаха нужда от помощ. Носеха им храна, шиеха им дрехи, разговаряха с хората за болките и незгодите им в живота.

В сърцето си Елена усещаше болезнен копнеж за дете. искаше да създава нещо, да отглежда повече деца.

Един ден тя сподели отчаянието си с отец Николай:

– Съпругът ми иска още синове, но не знам как бих понесла нова загуба. Трудно ми е да приема още една смърт.

Елена наскоро бе пометнала за втори път. Първият път тя беше едва във втория месец, но преди три седмици синът ѝ се изсулил от нея, малко преди да влезе в седмия месец.

– Знаете, че несигурността не е характерна за мен, – каза Елена, – но въпросът за изгубените бебета остава за мен голям провал. В сърцето ми се води страшна битка, разбирате ли?

– Така се е случило, – каза отец Николай, – Не знаем защо е станало това, но ако роптаем и обвиняваме себе си, това ще ни помогне ли? По-добре иди при съпруга си и вярвай, че Бог ще реши, кое е най-доброто.

На Елена ѝ бе много трудно, болката и мъката сковаваха душата ѝ.

Сподели терзанията си със съпруга си:

– Ами ако Бог ме наказва за безпирните ми ламтежи и амбиции?

– Бъди търпелива, – каза съпруга ѝ. – Всичко ще си дойде на времето. Ще имаме обширен дом и много деца така, както сме го искали.

Майката на Елена често ѝ казваше:

– Искам да родиш още едно дете, за да мога да го държа и бавя, преди да съм остаряла твърде много.

А баща ѝ веднъж каза:

– Причина за всичко е твоето своенравие и старата ти скръб, която трови утробата ти. Ти искаш да градиш кариера и да бъдеш майка. Една жена трябва да се грижи за дома и семейството си. Остави на мъжете да се занимават с останалите неща.

Елена искаше да успява навсякъде, и в дома си, и в работата си. Беше убедена, че ще може да се справи, но не искаше да спори с баща си, той нямаше да я разбере.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт са измислили нов начин за стимулиране на мозъка с малки вибриращи частици.
Техника на дълбока стимулация на мозъка, използвайки слаби токови импулси е обещаващ за лечение на няколко заболявания, включително болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Този метод изисквал отваряне на черепа, за да се поставят електродите.
Полина Аникеева решила да въздейства на рецепторите TRPV1 чрез друг метод.
Екип от инжинери под нейно ръководство въвел магнитни наночастици в конкретни области на три мишки. След това изследователите облъчили мозъка на гризачите с ниски радиочестотни магнитни полета.
Полетата в начало били насочени в едно направление, а след това в друго в резултат, на което наночастиците се опитали да възтановят полето и се отделила топлина. Тази топлина се предала от рецепторите TRPV1 на съседни неврони, като ги карала да стрелят и да предават електрически сигнали.
Според Аникеева дори месец по-късно, наночастиците са били все още в състояние да стимулират мозъка. Сега изследователи наблюдават мишките, за да видите колко дълъг е ефектът и дали тази техника е безопасна в дългосрочен план.
Наночастиците са одобрени за използване при хора, например, по време на MRТ- визуализация и лечение на рак.