Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.

Сред произведенията на Моцарт има необичаен дует за две цигулки. Музикантите трябвало да се изправят един срещу друг, а листа с нотите трябвало да лежи между тях.
Всяка цигулка свири своята партия, но двете партии са записани на една и съща страница.
Цигуларите започват да четат нотите от двата края на листа, след това се срещат на средата и се раздалечават един от друг,
Като цяло се получава красива мелодия.

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.