Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

Те бяха силни мъже. Никаква работа не ги плашеше. През какво ли не бяха минали. Загорели, мускулести, непрестанно търсещи и интересуващи се от всичко.

Вечерта беше тиха и прохладна. Бяха се събрали отново на масата, след дълъг и изнурителен ден. Вероятно разговорът им пак щеше да продължи до полунощ.

– От зараждането на цивилизацията човекът е показвал невероятната способност да използва природни ресурси, които се намират близо до дома му, – започна Петър. – От времето на Месопотамия и Древен Египет хората не са намирали широка употреба на черната лепкава смола, извираща от недрата на земята.

– Знаеш ли, че някои цивилизации са използвали подобното на катран вещество за строежи на пътища и за запушване на лодките си,  – засече го Любо. –  В Египет са увивали мумиите в напоено с битум ленено платно, но истинският потенциал на петрола е бил открит много след това.

Тони се понамести, изкашля се и каза:

– Едва в средата на XIX век човекът се връща към вонящите мазни дупки с петрол, с които е осеяна земята. Извлеченият от земните недра нефт се рафинирал и се използвал като идеално индустриално смазочно масло.

– По това време китоловците намаляват рязко броя на китовете в света и повишават цената на китовата мас, – тропна с рака Румен. – След това я превръщат в недостижим източник на светлина в домовете.

– Керосинът, подобен на петрола, излиза на преден план, за да запълни тази ниша, – каза Петър. – Така се е сложил край на хегемонията на китоловците от Нова Англия.

– В продължение на шейсет години, докато рафинират керосин, петролните компании изгарят остатъчните продукти, – недоволно констатира Радослав. – Най-вече силно запалващия се, но безполезен за тях продукт, наречен бензин.

– Простата сонда на Дрейк и събирането на петрола на повърхността лесно се справя с нарастващото търсене на керосина, – подчерта Никола, – но желаещите за керосин станали още повече. Тогава двамата германски инженери Николаус Ото и Готлиб Даймлер комбинирали изобретенията си, четиритактов двигател с вътрешно горене, задвижван с бензин, и карбуратор, който инжектирал тънка струя гориво в цилиндрите на двигателя.

– Знаете ли, че Даймлер е заимства тази идея от пулверизатора на парфюма на съпругата си? – Попита Петър усмихвайки се.

– След откриването на електрическата крушка от Едисон,  автомобилите започват да използват бензин вместо керосин, – продължи с хронологията Любо. – Започва надпреварата в търсене на автомобилно гориво.

– Така се ражда петролната индустрия, такава каквато я познаваме днес, – натърти Румен..

– Чрез сонда са изкопани множество кладенци – добави Радослав. – Търсенето на петрол се разпространило и в океаните. Специално направени скелета в Съмърланд, водят до подвижните сондови платформи, които са издигнати върху специално направена структура от колове. Подобно съоръжение е вкарано във водите на Мексиканския залив.

– Сондите прониквали на все по-голяма дълбочина трийсет метра, шейсет, триста, деветстотин. Търсенето ще свърши само когато петролът бъде изчерпан, – махна с ръка Никола.

– Природата е капризна и създава някои от най-богатите си петролни залежи в най-негостоприемни терени, – поде щафетата Радослав, – например,  в Персийския залив, където високите температури превръщат смазочните масла във вода,

– Ами Мексиканския залив, където силните африкански пясъчни бури се заменят от урагани, движещи се със скорост триста километра в час – прибави Петър.

– Какво ще кажете за Северно море, – засмя се Любо, – където Северният ледовит океан бушува с пълната си ярост по крайбрежието. Петролните компании навлезли в заледените води на залива Прудо в Северния ледовит океан и предизвикателно строели платформи, направени да издържат на големия натиск на полярния лед.

– Какво ще кажете за новата платформа , – настървено се включи Петър, – последната дума в сондажната технология. Правоъгълната ѝ основа е почти три акра и се крепи на четири плаващи понтона с обиколка двайсет и седем метра. Подпорите са закотвени на морското дъно с пет подсилени, свръхиздържливи кабела.

– Няма спор, – засмя се подкупващо Румен,  –  тя тежи четиристотин двайсет и пет хиляди тона. Петролната платформа  е върховно постижение на човека. Тя е израз на стремежа му да покаже волята и изобретателността си в съвременната епоха.

Те знаеха много, защото четяха. Споделяха в разговор наученото и така взаимно се допълваха не само в работата, но и в знанията си.

Учените забелязали, че петното от нефт в Мексиканския залив, получено от катастрофата на нефтодобивната платформа, активно се поглъща от бактерии.
Тези животинки, които поглъщат компонентите на нефта са естествени обитатели на залива. Ежедневно те поглъщат голямо количество от разлятото петно. Привлечени от допълнителната храна те увеличават броя си. За сега те се  единствените, който могат да спрат екологичната катастрофа.
Бактериите обработват първо алканите, а след това и по-тежките фракции. Скоростта на обработване зависи от това, каква площ заема разлятото петно. Ако тя е по-голяма микроорганизмите не биха имали затруднения, но ако е силно концентриран поток, скоростта за преработване силно ще спадне.
Друг проблем може да се окаже недостига на кислород, който е разтворен във водата. Както повечето живи организми на земята бактериите поглъщат нефтопродуктите, като ги разлагат с помощта на кислорода, отделяйки въглероден диоксид.
Ако бактериите използват всичкия кислород съдържащ се в замърсената вода, това не само ще забави процеса на очистване, но ще създаде сериозна заплаха за живота на другите морски обитатели.
Ако не се вземат допълнителни мерки за очистването на нефта, биологичните процеси, които го унищожават, ще се окажат
недостатъчни.


Операцията по „замразяването“ на изтичането на нефт в Мексиканския залив се провали. Въпреки това, този факт не е признат от представителите на компанията „Britieh Petroleum“. Хиляди литра нефт, които както преди попадат в морската вода, правят този факт очевиден.
„Черното злато“ е почнало да попада по брега на щата Луизиана и се приближава към делтата на река Мисисипи. Това повишава цената на морските продукти и ги прави практически злато. В Мексиканския залив е обявено извънредно положение, а риболова е забранен от властите до 17 май.
Поставянето на масивен 100 тонен калпак на мястото на изтичането на суровия нефт на дъното на залива, пречи на газовите хидрати, които възникват при взаимодействието на газа с водата при определено налягане. Именно такова обяснение са дали тези, които били принудени да издигнат стоманената конструкция от дъното, за очистването й. Запалителните кристални съединения се оказаха, не само по стените на „шедьовъра на инженерната мисъл“, но и в горната му част, чрез която се събират до 85 % от целия нефт изтичащ от пробивните кладенци. Освен това хидратите са по леки от водата и това затруднява и без това изваждането на сложната стоманена конструкция от дъното.
Както бе обяснено от експерти, инженерите са предположили, че ще възникнат проблеми с хидратите, но отчитайки, че по-ранни операции на сравнително по-голяма дълбочина не са се провалили, не са знаели колко сериозно ще се окаже положението.
Сега за запушване на кладенеца ще отидат най-малко два дена. През това време специалисти ще търсят решение на проблема. В момента се проучва възможността за загряване на калпака или добавяне на метанол за разтваряне на възникналите газови съединения.
Междувременно САЩ  обяви първата версия за причините на експлозията на сондажната платформа „Deep Water Horizon“. След взрива е последвал 36 часов пожар, в резултат, на което са загинали 11 човека. Според американската академична общност е изплувал балон с метан. Съгласно тази версия, балона с леко възпламеняващи се газове е възникнал в резултат на химическа реакция на дъното и след пробив на защитните бариери е изскочил на повърхността, което е довело до трагичните последствия.