Такъв сняг отдавна не беше падал.Той затрупа всичко и движението по пътищата бе затруднено. Хората седяха край печките и излизаха на вън само когато се налагаше.
Елена беше млада невеста. Скоро очакваха да роди.
Но изведнъж почнаха болките, Елена се уплаши:
– Нали е още рано.
– Успокой се, момиче, – каза баба Дана, която беше при нея – и това се случва понякога. Преждевременни раждания има много. Ти си към края, не бой се.
Извикаха местната фелшерка Николова. Той прегледа Елена и каза:
– Трябва да я закараме до града, но нашата кола към амбулаторията е повредена.
Роднините на Елена се разтичаха по съседите да търсят превоз.
Когато бай Димитър чу за случилото се, веднага се отзова:
– На моята „Нива“ ще я закарам, заедно с фелшерката.
Обадиха се за линейка от града, която трябва да ги срещне някъде по пътя.
Климатичните условия усложниха пътуването. Нямаше никаква видимост. Колата излезе от пътя и не можа да продължи по-нататък.
Раждането започна направо в колата. Фелшерката не се изплаши от екстремната ситуация. Тя помоли тези, които бяха в колата:
– Ще има нужда от вашата помощ, моля за вашето съдействие.
Участие взе и шофьорът.
В медицинската чанта нямаше достатъчно материали, скалпела се оказа тъп.
На Димитър му се наложи да използва кибрит, за да срязва бинтовете и превръзките. След това той наряза одеялото си от колата, за да има в какво да бъде увито бебето.
Всичко приключи успешно, сега оставаше да чакат, да ги приберат.
Не можаха да включат парното, защото колата се бе наклонила леко на една страна, а това бе спомогнало да замръзне тръбата. В снега изобщо нищо не можеше да се ремонтира. Като напук на всичко, отново заваля обилен сняг.
– Ще измръзнем всички тук, – отчаяно каза Елена.
– Няма, момиче, не бой се, – започна да я успокоява фелшерката.
За да спаси всички от измръзване Димитър запали малката си газова бутилка на която готвеше, когато беше навън или далеч от дома си. Тя винаги стоеше в багажника му.
В селото Христо бе поел инициативата за спасяване на затрупаните от снега. 12 човека на две коли и снегорин бързо се насочиха към мястото.
Пристигнаха навреме и откараха бързо майката и детето в болницата.
Лекарят, който прегледа новороденото се усмихна:
– Какъв юнак само, – възкликна той, – тежащ цели два килограма и половина. Хубавото е, че е в добро състояния и скоро ще ви изпишем и двамата, – обърна се той към Елена
Елена въпреки премеждията се чувстваше също добре.
Но най-щастлив бе таткото, който прегръщаше жена си и сина си със сълзи в очите:
– Радвам се, че сте добре, – каза той.
Много е трудно да си представим истинска дама без основният ѝ атрибут, нейната чанта.
