Мобилния телефон на лъва звъни. Той го взима и казва:
– Да, мила, скоро ще си дойда. Какво правя ли? С бика пием бира. Кога ще свършим ли? Ние почти свършихме, идвам след няколко минути. Какво да купя? Да, добре, непременно. Всичко ще купя!
Лъвът оставя телефона, а бикът се смее:
– Жена ти звъни, а ти веднага:“… да, да, идвам,… всичко ще купя. Не можеш ли да удариш с юмрук по масата и да кажеш: „Аз съм мъжът“.
А лъвът му казва:
– Братко, не се лъжи! Жена ти е крава, а моята е лъвица!

В по-дългосрочен план Япония ще създаде космически транспорт за голям брой хора, който ще ги прехвърля от едно място на друго.
Японската космическа агенция JAXA е публикувала модел на космическата капсула с обем 15 кубически метра, която прилича на капсулата Dream Chaser на компанията Sierra Nevada. Последната има товароподемност от 400 кг и може да се използва за превоз на хора или товари.
В JAXA работят над мини-совалка за пилотиран полет, която ще тежи около 12 тона и ще бъде напълно заредена.
Обсъждат се възможности за създаване на две различни версии на капсулата, които ще отговарят на вътрешния обем на капсула SpaceX Dragon. Вариант с маса 6985 кг разполага със собствен парашут за меко кацане, а с маса 8980 кг има платното за по-точна кацане в рамките на 3 километра. Освен това, първата версия на капсулата е предназначена за кацане във вода, а вторият – само за твърда повърхност.  И двете версии на капсулите са предназначени за полети на ниска орбита.
Технически двете капсули се основават на модел HTV-R, който ще разшири възможностите на  HTV. Всички проектирани апарати са направени от  материали на леки сплави, а за гориво се използват екологично чисти суровини.

Вероятно всеки от нас поне веднъж в живота си изпитва носталгия по дома си. Особено е тежко за тези, на които често се налагат да ходят в командировка. Учените са намерили решение за този проблем. Те са създали  Living Roof capsule – своеобразно мобилно жилище.
То е дълго 10 метра. Този гъвкав дом е предназначен за монтаж върху плоски покриви, които изобилстват във всеки град.
Съоръжението е оборудвано със слънчеви панели, разположени върху повърхността на покрива и вятърен генератор, обезпечаващи този дом с достатъчно количество енергия. Специално е поставена система за събиране на дъждовна вода, която ще осигурява необходимото количество вода за всеки живеещ в жилището. Разработеният дом не зависи от външни системи за снабдяване. Тази независимост дава допълнително удобство за мястото на преместването на сградата. Достатъчно е просто да се извика транспорт, който ще пренесе съоръжението.
Вътрешното оформление на Living Roof capsule  е така замислено, че да осигурява максимално вътрешно пространство. Вътрешността на модула може лесно да се превърне в маса, легло или ако е  необходимо да изчезнат, за да направят достатъчно място за упражнения.

В един ресторант пристигнали трима репресирани. Седнали на една маса, ядат, пият, разговарятпхапнали и започнали да сиговорят. Но ето че срещу тях седнал един господин, човек с почтена външност, на същите години, И когато казвали нещо за мястото, където са били интернирани, той все се ослушвал. Намесил се в разговора им и запитал нещо. От дума на дума, се оказало, че и той е бил там.
— А знаете ли за……?
— Че как да не зная, живял съм там.
—А Дима Василева познавате ли?
— Как да не я познавам!
— Извинявайте, да не би и вие да сте били заточени?
— Да, имах нещастието да пострадам, а вие?
— Ние всички сме заточеници от  процеса на четиринадесети декември. Странно е, че не ви познаваме, А как е фамилното ви име?
— Петров.
— И сте съдени също на четиринадесети?
— Не, аз за осемнадесети.
— Как тъй за осемнадесети?
— На осемнадесети септември……. за един златен часовник. Бях наклеветен, че уж съм го откраднал и пострадах невинно.

Разочарованието бе изписано на лицето му. Толкова труд и безсънни нощи за да надникне в бъдещето. И какво накрая…
– Изпитвам съжаление към тези хора — каза Петер. — Жалки нещастници. Няма какво да правят, освен да седят около масата и да си приказват.
– Няма защо да ги съжаляваш. Може и да не го разбират, но те са постигнали щастието си. Те наистина са щастливи.
– Може и така да е, но такъв край е ужасен за човешката раса.
– Като че ли тя се е развивала именно в тази посока. През цялата си история човекът непрестанно е търсел някакъв способ, чрез който да прехвърли своята работа другиму. Първо кучето, коня, вола. После машините, а накрая компютрите и роботите.