Инженери от научно изследователската лаборатория  Disney Research заедно със специалисти от Висшата техническа школа в Цюрих са конструирали робота Beachbot, предназначен да рисува на пясъка.
Малкият робот прилича на костенурка и се придвижва на меки колела, които не оставят следи в пясъка. В задната част на робота е разположено своеобразно „гребло“ с помощта, на което той създава рисунки на пясъка.
За ориентация в пространството робот използва лазерни сензори, но предварително маршрута му трябва да се маркира със специални колони, вмъкнати в пясъка.
След стартирането на робота може автоматично да се нарисува зададената рисунка или задвижването му да става под команда на оператора.

Пленниците бяха събрани на хиподрума в Москва и на стадион „Динамо“. Преди това всеки немец беше преминал през щателна проверка. За парада в Москва взеха само здравите и можещите да се придвижват самостоятелно.
Пожарникарите донесоха вода на военноплениците, но тя бе достатъчна само да се утоли жаждата им, но не и да се умият. Те имаха доста неугледен вид, немити, без обувки, но за това пък им раздадоха подсилени дажби, овесена каша и хляб със салам.
На 17 юли в 11 часа сутринта пленниците бяха разделени на две групи. Построиха ги по звания по 20 в редица. Първата група от 42 хиляди човек премина за 2 часа и 25 минути Ленинградското шосе, улица Горки, през площа Маяковски до гарата в Курск. Сред тази група имаше 1227 пленени с офицерски и генералски звания.
Втората група същояща се от 15 хиляди човека за 4 часа и 20 минути, премина почти същия маршрут и стигна гара Канатчиково.
Колоните се охраняваха от конници с голи саби и охрана с пушки. Зад
плениците се движеха машини за поливане, които символизираха отмиването на „нациската измет“ от земята.
„Парадът“ завърши в седем часа вечерта, когато плениците бяха качени по вагони и откарани по местата, където ги държаха затворени. На четирима пленници, изоставащи от колоната беше оказана медицинска помощ.
Сред пленниците имаше колона от французи колаборационисти. Те носеха на куртките си трикольорна значка. Когато се изравниха и видяха генерал Птит, който стоеше в задната част на камиона, започнаха да викат:
– Да живее Франция, наш генерал! Ние не бяхме доброволци! Нас ни призоваха насила. Да живее Франция!
Ернест Птит не прояви към тях никакво съчувствие. Изплю се злобно и през зъби каза:
– Мерзавци! Който не е искал, той не е с нас.
По време на парада от стана на населението се чуваха скандирания:
– Смърт на Хитлер! Смърт на фашизма!
Агресивност и преки нападки срещу пленниците нямаше много, въпреки че хората бяха настроени доста злобно към пленените.

В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

Като част от туристическия маршрут през живописните гори на Швеция местната архитектурна фирма Inrednin Gsgruppen е реализирала проект на луксозен хотел, построен … на дърветата.
Сега уморените пътници могат да се установят през нощта в тази „летяща чиния“.
Хотелът има формата на НЛО, която се приземява в Шведските гори.
Интериорът напълно съответства на „космическата“ тематика. Прозорците наподобават илюминатори. Стаите са във вид на кабини, а спалното бельо е със звездички на син фон.
Идвайки в този хотел, остава само да се обърнете, да помахате ръка за довиждане и да кажете:
– Да отлитаме!