В кафене «Seven Mile Beach Kiosk» в австралийския град Джероя, Нов Южен Уелс не само гощават посетителите с хубаво кафе, но и преподават урок по вежливост.
За да подчертаят, че добротата и вежливостта са важни,  собствениците на кафенето дават различни цени за консумираното кафе. Цената зависи от това, как ще го поръчате.
За да не се смущават посетителите, собствениците са поставили дъска, с подробно описание на цените.
Например, ако кажете само: „Кафе“ цената е 5 долара. За фразата: „Едно кафе, моля“ цената се снижава на 4,50 долара. А ако кажете: „Добро утро, моля ви, дайте ми едно кафе“, ще ви вземат само 4 долара.
Новото правило действа от два месеца и за сега твърдят, че всичко върви добре.
Собствениците на кафенето Кев Чилвер и жена му Кайли Пикет твърдят, че са искали да напомнят на хората за важността на добрия маниер.
Намаляване на цената на кафето за любезност са решили да направят, след като един от служителите им видял подобна обява в един магазин.
Откакто е поставен новия ценоразпис на кафето, посетителите често правят доста усилия, за да получат хубава отстъпка.
– Вежливостта се среща все по-рядко и ние се опитваме да я върнем, – казва Чилвер. – Ние работим в сферата на услугите и заслужаваме уважение, както и останалите хора. „Моля“ и „Благодаря“ отваря пред вас всички врати.

На шега или не, но проектът за самобръсначка за еднократна употреба се мъчи да наложи дискомфорт, свързани с хартиените порязвания и използването на този материал за битови нужди и екологични цели.
Създавайки уникална самобръсначка от водоустойчива хартия, дизайнерът Nadeem Haidary предложил да се използва режещото свойство на материала. Тази дръзка идея е въплътена в набор от еднократни самобръсначки Paper Cut Razor и се възприема по-скоро като фалшива.
Въпреки това, дизайнерът твърди, че това е много полезно изобретение, което е напълно рециклируемо и не замърсява околната среда.
Нещо повече, той твърди, че този продукт от един лист хартия в игрив маниер напомня на използващия го за две неща: първо, порязванията от хартия са остри и второ тази самобръсначка е за еднократна употреба.

Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии по 50-100 индивида. Начело им стоят „крал“ и „кралица“. Само тази двойка се занимава със размножаването.
Когато главния термит умре, някои от другите термити заявяват своите права за първенство. Понякога те решават взаимоотношенията си чрез преки стълкновения и победителите в схватката изяждат другите претенденти.
Въпреки това, борбата за власт протича много често по-спокойно.
Претендентите за престола действат по маниера на срещащите се политици с избирателите.
Те прекарват много време в контакт с другите термити, като ги докосват с антените си или ги хранят с допълнителна порция храна.
В крайна сметка колония избира нов чифт кралска двойка с минимални жертви.

По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.