Тази дума има френски произход и се превежда като „сдъвкана хартия“.

Материалът е образуван от смес на влакна и свързващи инградиенти.

От папиемаше се правят манекени, играчки, маски, сувенири, дори и мебели. Професионалистите правят от него удивителни неща, които могат да се запазят векове, без да загубят своята привлекателност.

За родина на папиемаше се смята Китай, където при разкопки са намерени военни доспехи, направени от този материал.

Още през втори век до нашата ера, такива брони са защитавали войните от стрели или удари от меч.

От Китай папиемаше попаднал в Япония и Персия, а от там в средата на 17 век се появил и в Европа.
Особена популярност новият материал е придобил във Франция, от където се появило и неговото съвременно название.

Първоначално от папиемаше са правели кукли.

Всеки от нас си има свой страх. Някои се страхуват от огън, а други се страхуват от височини или затворено пространство. Но това са разпространени фобии.

А има и такива, които можем да наречем абсурдни и странни. Такъв страх е трудно да се вземе на сериозно, но те засягат хората.

Колкото и невероятно да е, съществува педиофобия или страх от куклите.

Тази фобия е психично отклонение. Това не е просто страх от ужасни кукли, а страх от всички подред.

Трябва да се отбележи, че тази фобия се простира и за хуманоидни роботи и манекени.

Това създава голям проблем при посещение в магазин.

Музиканти винаги обръщат голямо внимание на акустичните свойства на залата, където трябва да свирят. Неудачната акустика може да стане главна причина, зрителите да не могат да възприемат това, което музикантите искат да им „кажат“.
През вековете, архитекти са открили много тайни, за да помогнат за подобряване на акустиката, но универсална рецепта за перфектна концертна зала не съществува.
Юкха Пятинен и неговите колеги от Финландия отстранили този недостатък чрез изследване на акустичните свойства на няколко от най-добрите концертни зали на Земята – Виенската Музикферайн, Концертхаус Берлин, Концертгебау в Амстердам и бостънския Symphony Hall.
За да направят това, учените са разработили няколко десетки манекени с вградени микрофони в ушите, поставили ги на различни места в залите и възпроизвели аудио запис на Симфония № 4 от Брукнер вътре в „оркестровата яма“. Сравнявайки записите на микрофоните, авторите се опитали да разберат, как звука се отразява от стените и тавана на тези зали и как това „пътешествие“ на музиката влияе на възприятията на човека и заключили, че в обкръжението на залата трябва да се добавят плочи от оникс.
Оказало се, че формата на перфектна концертна зала е сравнително проста – изследователите изчисляват, че тя трябва да бъде близка до издължена кутия за обувки. Според учените, правоъгълни стени и тавани от тези зали правят разликите между меките и силни звуци доста по-забележими, а „страничното“ ехо усилва многократно стерео звука на музиката.
Математиците вярват, че събраните данни могат да помогнат за подобряване проектирането на зали, в които ще свирят най-добрите симфонични оркестри в света.

Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?