В началото на 20 век в Монголия имало повече от 700 манастира, където живели около 100 хиляди монаси.
Това била една трета от броя на мъжете в страната.
В редица райони манастирите били единствените центрове на живот и изпълнявали ролята на градове.
След революцията през 1921 година започнало масово преследване на будисти.
В края на 1930 г. всички манастири били закрити и разрушени, а болшинството от монасите били репресирани.

Един от послушниците попитал игумена на манастира:

– Какво трябва да направя, за да угодя на Бога?

–  Авраам е приемал страници и Бог е бил доволен. Илия не е обичал непознатите и Бог е бил доволен. Давид се е гордеел с това, което прави и Бог е бил доволен. Свещниците пред олтара се стесняват от това, което правят и Бог е доволен. Йоан Кръстител отишъл в пустинята и Бог е бил доволен. Йона отишъл в големия град Ниневия и Бог е бил доволен.

Попитай сърцето си, какво то иска. Когато сърцето ти е в унисон с твоите мечти, то ще може да угоди на Бога.

При юдеизма, исляма и християнството, жените традиционно не могат да претендират за духовен сан, с изключение на тези, които ръководят женски манастири.
Въпреки всичко в края на 20 век в различни клонове на споменатите религии на жените е било позволено да бъдат ръкополагани.
Ако в ортодоксалния юдеизъм до сега не са се признавали правата на жената, то в реформирания юдеизъм такива права за тях има.
В Китай мюсюлманки могат да  стават имами в специални джамии, а западните страни, особено в Канада, са се появили жени имами, които проповядват дори и на мъже.
Ръкополагане на жени е разрешено в голяма част от протестанските общности, в англиканската могат да бъдат само дякониси, но наскоро бяха приети и като епископи. Православната и Католическата църква категорично отричат правото на жена да се въздигне в духовен сан.

През 1681 г. камбаната на Кремъл била заключена в Николско-Карелския манастир за това, че нарушавала съня на цар Фьодор Алексеевич.
През 1591 г. по заповед на Борис Годунов изтръгнали езика на Угличската камбана, защото съобщила за смъртта на царевича Димитрий. След това тази камбана била изпратена в Тоболск.

През тия два месеца, прекарани между живота и смъртта, той премисли целия си живот. Припомни си доброто и злото, което беше сторил. Една нощ, когато му беше  много лошо, той помоли архангела, който седеше мълчаливо до леглото му, да вземе кантар и да премери злото и доброто в живота му.  Беше  сигурен, че доброто е в повече. Той беше дал много земя на манастира. Черква беше дигнал.  Съдил беше хората справедливо, та нямаше за какво да се бои. Виждаше през спуснатите си клепки как неговият път води към господният престол.
Кроткият архангел извади изпод крилото си сребърни везни и започна да трупа върху двете им блюда добрите и злите дела.  Добрите дела направеха една голяма купчинка. Всяко едно добро дело блестеше като скъпоценен камък, а всичките заедно грееха като небесни звезди.
Като свърши с добрите дела, архангелът започна със злите. Те бяха само няколко черни зрънца, всичките можеха да се поберат в един напръстник. Изглеждаха съвсем жалки в сравнение със святкащата купчинка на праведността. Като, че ли всиско беше решено.
Изведнъж той остана втрещен, не можеше да повярва на очите си, пък и не искаше. Блюдото на греха стремглаво натежа, полетя надолу. Святкащите звездици изглеждаха леки като перушинки, а черните зрънца тежаха като гюллета на каменометна машина.
— Господи! — простена човекът. — Как е възможно това?
Тоя път, който водеше към господния престол изчезна, стопи се, а на негово място се появи друг път, целият засипан с въглени и обвит в дим, той водеше право за ада.
— Господи! — простена отново мъжът. — Как е възможно това? Какви са тия ужасни черни зърна?
— Възможно е — каза кротко архангелът, като прибираше везните под крилото си. — Тия черни зърна — обясни той — са сълзите на една майка, чийто син ти окачи на въжето, като повярва на неверни доноси. Ти издаде неправилна присъда и затова ще си платиш.
— Но аз издадох сто други присъди, които са прави! — проплака от отчаяние човека.
Архангелът помълча известно време, после каза:
— Трябва да знаеш две истини, човече: че една горчива сълза тежи върху везните на съдбата сто пъти повече от сто щастливи усмивки и че една само незаслужена мъка, прави на пепел сто негови добрини!