Архив за етикет: майстори

Подем на тюфекчийството в България

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

Маскировка

Много създания остават незабелязани, защото окраската им се слива с заобикалящата ги среда. Този трик се нарича „маскировка“. Ала най-големите майстори на маскировката са онези, които многократно си менят цвета според обстоятелствата.
да вземем камбалата. Това е вид плоска риба.
Някакъв учен веднъж сложил на дъното на аквариум дъска за шах и след броени минути камбалата придобила шахматна окраска. Какъв е трикът?
Малките цветни гранулки в люспите на рибата се придвижват заедно или поотделно в отговор на сигналите изпратени от нейния мозък. И този номер изненадва всеки нападател на камбалата.
Ако не можеш да промениш цвета си, можеш да се опиташ да станеш невидим.
Удивително е, че някои риби, например стъклената морска котка има прозрачно тяло и се слива с фона зад тях. В същност той прозира. Представяш ли си какво е да виждат през стомаха ти?
Ето и още еди интересен вид имащ особена стратегия за оцеляване.
Стъклената змия на Палас е всъщност безкрак гущер. Когато я нападнат, 1,5-метровото й тяло се накъсва на гърчещи се парченца. И в суматохата главата някак си успява да се измъкне. След като я оставят на спокойствие, тя си отглежда ново тяло.

Думите – непресъхващ извор

Хубаво е да се научиш да четеш рано. Думите не ти ли приличат на бойци в сянка? Когато ги избираш за приятели, те ти помагат в живота. А какво ли ще стане ако ги отхвърлим? Ще се изпречват непрестанно пред нас и ще ни препречват пътя.

Вероятно затова казваме „зная думата“ или „разбирам езика“ като нещо, което „познаваме“ много добре и ни е много близко.

Когато човек се сприятели с думите, вижда на какви чудеса са способни. Те го спасяват от самотата и отегчението. Благодарение на тях се учим и не изоставаме в разговорите.

Не е важно колко думи знаеш, а как ги използваш. Някой са такива майстори, че се чудиш и маеш на всяка тяхна фраза.

Слушайки другите се научаваш как да вдъхнеш нов живот на думите.

Странно е, че думите ни дават съвети, дори без да ги изговаряме. Те изпълват съзнанието ни и ако да ги насочим в правилната посока, побеждаваме.

Най-миризливите обувки

Такова състезание се организира в САЩ всяка година от 1975г. насам.
Организаторите са производители на дезодоранти и спортни облекла. Така сред независимите съдии са майстори парфюмеристи от известни фирми, които произвеждат парфюми и одеколони.
Разбира се обувката, която се представяла на комисията не трябва да бъде нова. Някои участници не са си мили краката няколко години, дори са спали така с обувките си.
Веднъж един от съдиите на състезанието отбелязал, че обувките на някои състезатели така силно вонели, че тази отвратителна миризма го преследвала даже и през нощта.
Въпреки съмнителната слава и чест, победителят получавал порядъчна сума от няколко хиляди долара и пари за нови маратонки.