В Бразилия са намерили уникален бял делфин.

Делфини-албиноси са рядко срещани в природата. Те са забавни и симпатични, но имат много малко шансове за оцеляване.

Бразилските морски биолози са открили уникалния вид във водите край Бразилия, въпреки че такива делфини се срещат край бреговете на Южна Африка.

Делфина е засечен съвсем случайно. Такива животни обикновено са срамежливи и рядко изскачат от водата, за разлика от своите сиви събратя.

След като делфина е забелязан, имало съмнения дали това е делфин, поради необикновения му цвят.

Изследователите твърдят, че малкия делфин е плувал близо до възрастен, вероятно това е била майка му. Обикновено бебетата делфини оставят с майките си 6 месеца, след това престават да сучат и стават независими.

Делфините-албиноси дължат необичайната си окраска на липса на меланин. Такива животни трудно оцеляват, защото ги изяждат хищници или ги улавят бракониери в мрежата си. Освен това те имат слаба имунна система и често са подложени на различни заболявания. Замърсяването на водите от промишлени отпадъци, също води до бързото им унищожаване.

Всичко започнало много романтично. На мравоядът Ернесто от Парка на дивата природа в Марвел била представена бъдещата му съпруга Ерика, специално докарана от Германия.
За да се установят добри отношения между животните се изисквало време. И служителите на Парка търпеливо зачакали, кога двамата партньори ще се заемат с основната си цел, създаване на потомство. Въпреки всички усилия между Ернесто и Ерика дори нямало намек за привързаност. По-скоро между тях се наблюдавал гняв и агресия един срещу друг.
След осемнадесет месеца се изяснило, че Ерика не е самка, а самец. Всички в парка били озадачени, но техните чувства не могат да се сравнят с тези, които изпитвал клетия Ернесто, когото опитвали да кръстосат с еднополов индивид. Той бил единственият, който знаел, че Ерика е Ерик.
Този забавен инцидент се дължи на факта, че половите органи при мравоядите са много добре скрити в гънките на тялото. Даже специалисти се затрудняват да определят кой стои пред тях той или тя. Своята грешка ветиринарите от Парка установили след като приспали „самката“ и я изследвали под микроскоп.
Въпреки това тази история се оказала със щастлив край за Ернесто. В една от датските зоологически градини му намерили приятелка на име Инти, с която той прекарвал времето си приятно.
Факта, че Инти е женска са забележителните малки, на които тя е майка.

Отново опашка на касата в супермаркета. В нея един зад друг стоят възрастен човек, майка с 7-8 годишен палавник, абсолютно обикновен и тих младеж и мъж със цигара в уста и квадратна брадичка.
В един момент малчугана започва да се върти. Настъпва крака на възрастния човек все по-често и по-болезнено. Това раздразва цялата опашка.
Възрастния човек се обръща към майката на детето и учтиво казва:
– Моля, кажете на вашия син да престане да ме настъпва по крака.
Майката без да обръща глава, безапелационно отвръща:
– Сина си съм възпитавала без авторитарен натиск!
Момчето продължава още по-дръзко да настъпва крака на стареца. Изведнъж,  младият човек изважда от кошницата бурканче с мед, отворя го и започва да го излива върху главата на малкия немирник. Преди да дойде майката на себе си и да каже нещо, младежа спокойно споделя:
– Възпитан съм без авторитарен натиск.
В опашката настъпва пълна тишина. Напрежението нараства. И тогава мъжът с цигарата, за да разведри обстановката се обажда:
– Меда, ще го платя аз!

Майка забелязала, че синът й постоянно крещи на жена си и го попитала:

– Сине, защо се ядосваш толкова на жена си? Тя е грижовна майка на децата си и любяща съпруга.

– С годините любовта изчезна. По-рано жена ми бе красавица и аз я носех на ръце. Сега тя е обикновена жена, която по цял ден е заета с нещо във къщи.

– Сине, ти си забравил да я уважаваш. Ние живеехме бедно с баща ти,  но той винаги ме е уважавал и любовта ни не изчезна дори през годините на старостта.

– Майко, аз също ви уважавам.

– Нима твоята жена не се нуждае от уважение? Любов без уважение е като ангел с едно крило, който бързо пада надолу.

Немски дог на име Мармадюк започнал да се грижи за пиленца, които се излюпили във ферма в Сю Пол. Кучето играе с пиленцата, разрешава им да се качват по него и даже спи с тях.

Според думите на собственичката на кучето, Мармадюк започнал да общува с пиленцата веднага след като се излюпили. Жената разказва, че преди няколко седмици донесла яйцата в къщи, защото в инкубатора  било твърде студено.

Кучето проявило голям интерес към тях и започнал да се грижи за яйцата.

Когато пиленцата се излюпили, кучето започнало да ги облизва и чисти, като истинска майка. От тогава той и пиленцата станали неразделни.

Скоро пиленцата ще бъдат отделени от новопридобитата „майка” и поставени при другите кокошки. Стопанката предполага, че кучето много ще тъжи за своите приятелчета.