Приятелят на малкия Петърчо му каза:
– Всички възрастни си имат своите малки тайни и ако ти ги знаеш, лесно можеш да ги изнудваш!
И Петърчо реши да провери до колко това е истина. Прибра се след училище и каза на майка си със сериозен тон:
– Аз знам всичко!
Майката пребледня и мушна в ръцете на сина си 20 лева, като добави с приглушен глас:
– Само не казвай на баща си!
На Петърчо това много се хареса и когато баща му се прибра от работа, той му каза:
– Аз знам всичко!
Бащата се огледа нервно наоколо и даде на детето 50 лева, прибавяйки:
– На мама нито дума!
На сутринта Петърчо срещна пощальона близо до вратата.
– Аз знам всичко, – заяви му Петърчо.
Човекът изтърва чантата си. Сълзи заблестяха в очите му. Той разтвори ръце за прегръдка и каза:
– Иди и прегърни своя баща, синко!

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.

Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. –  Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.

Едно от най-малките бебета, родени някога в света, успя да оцелее въпреки прогнозите на лекарите, които оценявали шансовете му за спасение едва на 10%.
Според майката на детето Джеми Хаски, по време на бременността тя страдала от прееклампсия, която се изразява в главоболие и високо кръвно налягане. Лекарите съветвали жената да направи аборт, защото поради болестта може да пострада мозъка на детето. Въпреки това, след сканиране не са установени нарушения в детето и жената отказала да прекрати бременността си.
Но след няколко дни се влошило състоянието на Джеми и тя нямала друг избор, освен да роди на 24-та седмица. Лекарите казали на жената и нейния 40-годишен съпруг Греми Девъншир, че шансовете за оцеляване на детето след цезарово сечение не превишава 10 %.
След раждането Джеми Хаски се оказала в реанимацията. Тя могла да види сина си, който нарекли Финли, само четири дни след раждането. В същия ден у детето започнало кръвотечение в белите дробове и лекарите заявили, че му остават 24 часа живот.
– Решихме, че докато то се бори за живота си, ние ще направим всичко, за да му помогнем, – казала майката. – Ние се съгласихме на агресивна форма на вентилация на белите дробове и чакахме резултат.
За щастие, лечението помогнало и кръвотечението спряло. След 16 дни Финли бил прехвърлен в медицинския център, където бил включен към линията на Бровияк, осигуряваща на кърмачетата необходимите хранителни вещества.
След 17 седмици на бебето и неговите щастливи родители е било позволено да се завърнат у дома. Съпрузите са предупредени, че в бъдеще Финли ще има проблеми с зрението, но засега да се правят прогнози е твърде рано.
Според лекарите това, че малкият е оцелял е същинско чудо. Лекарят Бернард Шунакер казал:
– Той е едно от най-малките бебета, за които трябваше да се грижим. Той наистина стана нашето малко чудо.

25 годишен японец бил обявен за издирване, изчезнал без вест след като напуснал родния си град Сендай. На 23 август той отлетял за шампионата в Япония по хазартни игри в Китакюшу, което било на другия край на страната.
След два дена неговото място в самолета за връщане се оказало празно. Майката веднага алармирала в полицията.
И изведнъж, след две седмици изчезналият син неочаквано се върнал. Оказало се, че бил ограбен в Китакюшу и вместо да се обърне към полицията или да позвъни на семейството си, той преминал пътя от Китакюшу до Сендай пеша за 11 дена.
За щастие, в обувките му били скрити 2 хиляди йени, с които вместо да се обади в къщи, използвал за храна по обратния път към дома си. След 11 дена, изминавайки почти 1400 километра загорелия „пътешественик“ се явил на прага на родния си дом.
Майка му казала:
– Бях шокирана, мислех, че виждам призрак.
Синът в интервю за японската преса смутено признал:
– Не исках да безпокоя никого. Извинявам се на всички, които са се тревожили за мен.