Нашата християнска дейност и нашето влияние върху другите зависи от това в какво състояние се намира нашият вътрешен човек. Ако ние нямаме „огъня“ на Христовата любов, ние не можем да направим нищо, за да се спаси поне една душа.
Без любов един към друг ние не сме хора, а бездушни статуи. Нашите думи на обич ще звучат като „мед що звънти“, а сетивата ни ще бъдат като изсъхнала мазилка.
Както печка без огън не е топла, така и човек, нямащ в себе си Бога, не може да изпитва любов към ближния.
Любовта към ближния се разкрива в състраданието, саможертвата, нежност, мъдрост, кротост, смирение и т.н. Ако тези са налице в сърцето ни, нашите думи за Господа ще окажат голямо влияние на околните.
Святият Дух дава светлина на вярата и пълнота в любовта. Той разпръсва тъмнината на съмнението. Както тялото, така и душата оживява от огъня на Святия Дух.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.