Мащерката е позната с използването в народната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.

Богата е наценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито подържащи здравето ефекти са отдавна документирани.

В изследвания проведени от плъхове е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и други клетъчни структури.

Освен това, мащерката съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингенин и тимонин. Те заедно със съдържащия се в мащерката манган увеличават антиоксидантния ѝ капацитет.

Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Wacillus subtilis, Escherichiq coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещи които мащерката е доказала своето антибактериално действие.

Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Тя е много добър източник на желязо  и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да се насладим. Заедно с около 60-те си разновидности, включващи френска мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.

В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста. Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб и леща. Подправяйте с мащерка супи и яхнии.

Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка мащерка. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба.

От мащерката се приготват освежаващи чайове.

Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да се запази аромата ѝ. Листата на прясна мащерка се използват за украса на салати. Мащерката добре се съчетава с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо заповядал да се премахне хаитянското население, което живеело в граничната зона между двете държави.
Този процес е влязъл в историята като „клане на магданоз“.
Общото количество на жертвите било между 5 и 25 хиляди души.
Кампания дължи името си на един от начините, по който доминиканските войници, разделили своите от хаитяните.
Те показвали на човек стрък магданоз, на испански „perejil“ и го питали какво е това. Доминиканците от детство говорят испански и втората съгласна в думата произнасяли като „р“, а франко-креолоезични хаитяни произнасял този звук като „л“ и по този начин се издавали.

В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?