Шерифът на Мидлвил, щата Мичиган получил странно писмо. В него анонимен автор признавал, че е откраднал 800 долара преди 30 години. В писмото молел парите, които е изпратил да се върнат на собственика на магазин в Мидл Март, който се намирал на север от Мидлвил. Този човек се оказал доста съвестен. Към открадната сума прибавил процент, който възлизал на 1200 долара.
Полицията започнала да търси собственика на магазина, но той бил продал бизнеса си още през 1988 г. Въпреки всичко бил намерен търсеният човек. Той бил много изненадан от новината. Съвсем не очаквал да получи обратно тези пари.
От правна гледна точка, тази кражба не подлежи, след толкова години, на наказание. Но ако ти помниш в продължение на 30 години грешката, която си извършил, тогава това време не е минало напразно и ти ще извлечеш важен урок от нея.

Човечеството има особено отношение към златото. При зараждане на цивилизацията то е било символ на слънцето, свещен метал, който e имал култово значение. В съвременото общество златото отстъпва място на други материялни цености, но все пак има голямо значение и служи за препъване на мнозина.
Когато разглеждаме златните изделия на рафтовете в бижутерските магазини, едва ли се замисляме от къде идва това злато и как е попаднало в нашите ръце.
Мисля, че в значителна част от съвремените златни изделия могат да се намерят примеси, които бижутерите охотно смесват с цения метал при създаване на различни украшения.
Джордж Соди е представил интересни данни за златотърсачите на Гана. До ушите в калта, евтино и съсредоточено те се трудят в златните мини.
В нашите магазини, може и не толкова често да го виждаме, но на места,  където се продават златни кюлчета, като в Дубай, е в изобилие.
Интересното е, че африканските босове го носят по себе си в изобилие.

Гипсираха стабилно крака й. Още в първия момент мислеше да ходи, за това си поръча бастун. Чичо й донесе прекрасен, чудесна изработка, но тя не можеше да го ползва. Наложи се да вземе патерици.
След като свалиха гипса имаше чувството, че с този крак никога не е ходила. Докато го раздвижваше, обикновено я придружаваше някой.
Беше започнала да изпитва панически страх, когато трябваше да пресича улицата. Възстановителния период бе минал.
Сега тя бе сама на тротоара, а трябваше да премине до отсрещния магазин. Беше забравила бастуна у дома, в последно време не усещаше много липсата му.
Някаква ледена тръпка премина по тялото й: „Ами ако сега кракът ми откаже по средата на улицата“? – помисли си уплашено тя.
Огледа се за помощ, но не видя познат. Изведнъж се засмя, удари се по главата и си каза: “ Бастуна ми е в главата..“ И с уверена крачка тръгна напред.
Колко бастуни или „предпазни крачки“ са ви спирали за да тръгнете напред?

Един старец взе внука си и тръгна към магазина. Пак нещо си бе наумил. А малкия подскачаше и любопитно оглеждаше всичко наоколо.  Дядото влезе в магазина и започна да си мърмори под носа си:
–  Трябва да купя малко пшеница, да нахраня изгубеното коте.
Внукът му като чу това се удиви:
–  Дядо, котето с пшеница ли си решил да храниш? Каша ли ще му вариш?
–  Само това ми липсваше! – засмя се стареца. – Ще сипя пшеницата в паницата му, ще долетят врабци, нека си хване от тях колкото си иска.
Изобретателен човек, нямо що.

Група тинейджъри с ръководителката си влязоха в новооткрития универсален магазин. Момчетата смутено се оглеждаха наоколо, а момичетата забелязваха и най дребните неща в украсата, допълненията към щандовете, необичайния интериор, до сега неприлаган към никоя друга сграда.
Групата пое навътре. Всеки разглеждаше нещата, които го интересуваха, но гледаше да не се отдалечава много от другите.
Пазаруването завърши успешно и всички се насочиха към изхода. Изведнъж едно високо слабо момче усети, че някой му бърка в джоба. Погледна объркано жената, която нахално се опитваше да му набута в джоба кутия цигари. Извика смутено:
– Какво е това? Какво искате от мен? Махнете тази кутия от мен.
Момчето се изчерви и пъпките избили по лицето му още повече изпъкнаха на слабото му лице. Очилата му потънали в лека мъгла нацяло объркаха младежа.
Ръководителката на групата приближи, за да разбере какво се е случило:
– Какво става тук? – попита тя едрата жена увита в кафяв вълнен шал под, който се подаваше поизносена черна пола.
– Исках само да му продам една кутия цигари, – с дрезгав глас избоботи жената, – а той крещи, като проскубано пиле.
Момчето окопитило се, бързо каза:
– Но аз не пуша.
Жената го изгледа злорадо и се изсмя:
– Ти мъж ли си?… Не пушел…., – жената махна с ръка и се отдалечи от групата.
Така и не можаха да разберат логиката й. Ако не пушиш не си мъж или щом си мъж трябва непременно да пушиш. Групата дълго се вълнуваше след случилото си. Едни подкрепяха гледната точка на тази странна жена, а други се присмиваха на съученика си. А момчето беше смутено и объркано. Какво лошо има в това, че не пушиш?