Живял някога един човек, по-глупав от него едва ли ще намериш.
Видял, че възрастните хора слагат очила, когато четат и той решил да се снабди с такива.
Отишъл в един магазин и поискал очила. Сложил си ги, взел един календар, гледал, но нищо не могъл да прочете. Помолил за други очила. Магазинерът натрупал цяла камара очила пред мъжа, но той не могъл да намери подходящи за себе си.
Продавачът бил изненадан от това и внимателно се вгледал в купувача. Забелязал, че мъжът държи календара надолу с главата и го попитал:
– Защо не можете да си изберете нито един чифт очила?
– Лоши очила продавате, – казал мъжът. – Ако бяха добри щях да прочета поне нещо.
– Извинете, а вие можете ли да четете?
– Ако бях грамотен, очила не биха ми трябвали!

Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.

Не малко абсурдна и трагична история е станала с жител на Лос Анджелис, който искал да направи ремонт на покрива на къщата си. Той бил благоразумен човек и за да се застрахова се вързал с въже, вторият край, на който завързал за бронята на колата. Но забравил да предупреди за това жена си. А тя по това време решила да отиде до магазина, за да напазарува. Седнала зад волана и потеглила. Бедният човек смъкнат от покрива, бил влачен на въже до първият магазин, където спряла жена му.
Хирурзите успели да спасят живота на пострадалия. Но нещастната история не свършил само с това. В чест на завръщането на съпруга си от болницата, жената решила да направи малко парти. До идването на гостите, които били предимно пушачи, тя решила да напълни бензиновите запалки. Това направила  в тоалетната, където се разлял доста бензин.
След стопанката влязъл съпругът й със запалена цигара, седнал удобно и разтворил списание. По навик хвърлил фаса си около тоалетната чиния.
Чул се взрив. В резултат на това нещастният съпруг получил множество изгаряния,  както казват лекарите, несъвместими с живота.

Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….