Толкова е топло и хубаво да спиш между братята и сестрите си, под майчината лапа. Но дойдоха хора и започнаха да разглеждат кученцата
– Я виж какво кученце. То изглежда не е наред с краката. Трябва да го занесете на ветеринар.
– Защо да харча пари, ще го изхвърля, кученцата и без това са много.
Кученцето не разбра какво си казаха тези големи същества, само плахо ги изгледа и покри с лапа очите си.  Сложиха го в една празна кутия и го отнесоха далеч от мама и братчетата му. Тук е тъмно и хладно. Миришеше доста силно.
Кученцето не можеше да излезе от кутията, а искаше да яде и да се постопли малко, затова започна силно да „крещи“. Писъкът му чу една старица, която изхвърляше боклука. Именно тя намери между отпадъците малкото новородено кученце.  Скри го в пазвата си и го отнесе в къщи.
Там го нахрани с мляко, като изстискваше кърпа с мляко в устата му, защото то можеше само да суче. Бабата ласкаво погалила мъника и той заспал на колене ѝ. Покри  го с топъл шал и се зарадва, че вече няма да бъде сама.
Кученцето порасна. То защитаваше възрастната жена от всеки, който минава по улицата. Вярно е, че леко накуцваше, но кой обръща внимание на това? Той беше щастлив.
Най-важното в живота е да те обичат! Всяко живо същество се нуждае от топлина, приятелство и любов.

Повечето хора се превръщат в редовни потребители на World Wide Web. Но какво е тази всемирна мрежа за тях?
Как въздейства телевизията и медийната система мнозина са вече разбрали и са си направили съответните изводи. В някои среди гледането на определени предавания, филми,…..са се превърнали във лоши навици, сравними с наркоманията, алкохолизма и тютюнепушенето.
Съществува и такова понятие като игрова зависимост. Но за Интернет…за сега много малко хора могат да дадат точна характеристика на този феномен и да определят как въздейства на човека.
Какво е Интернет за всички хора от нашето време? Много не са в състояние да преживеят без „доза“ Интернет. Ще ви назоват различни причини: духовно развитие, самоусъвършенстване, работа… За други това е просто общение с другите, възможност за запознанство или просто развлечение във вид на игра. Но мрежата отнема много време, цялото ни внимание, а енергията ни се разсейва „наникъде“…..Близки и приятели ви стават тези с които се срещате в Интернет. Къде е проблема? Нали не правим нищо лошо?
Интернет ни привлича с това, че в него можем да намерим всичко, което ни интересува. Едни търсят информация, други я консумират. Той се е превърнал в един кръговрат, в който все повече хора се включват. Но защо тогава ни осъждат нашите близки? Навярно те чувстват, че се отделяме от тях и измененията настъпили в живота ни не  са в правилната посока.
За интереса и вниманието на всеки човек в Интернет се води чудовищна борба. От вас се изисква съвсем малко заинтересованост, а в замяна ви се предлага  всичко, което може да задържи вниманието ви: по-рано засекретени документи, находки на учени, които може и да не са огласени още, нови технологии и разработки в инфо-бизнеса, духовни практики, анкети, музика, филми, книги…
Сама по себе си информацията дори може да бъде много полезна и необходима, но попадането ѝ в Интернет е просто инструмент за привличане на хора и нищо повече. За благите намерения на тази въртележка можем само да си мечтаем. За това трябва да сме много разумни и мъдри, за да не станем заложници на тази мрежа.
Който дълги години е седял в Интернет ще каже: „Тук искам да бъда отново и отново. В мрежата имам приятели, единомишленици, които ме подържат и ме подкрепят в трудна минута. Има какво да науча и от кого да черпя пример. Дори мога да помагам и на други хора…“
Да вярно е, в Интернет има всичко, което може да ви заинтересува за всеки етап от живота ви, но защо толкова много хора не са щастливи. Какво става с човек, когато всецяло е погълнат от този развлекателен център?
Кога ще настъпи пресищане и човек ще каже: “ Омръзна ми всичко това,.. заиграх се, а котката мяучи гладна из къщи, отдавна не съм се виждал с майка. Какво ти  с майка, съседите са забравили дори как изглеждам. Ден и нощ седя на компа и не излизам на улицата. Време е да ида и да напазарувам….“.
Интернет дава лъжлива илюзия за щастие, а тя е враг на човека. Вече много хора просто не могат да живеят без Интернет и това е тъжно …
Поради огромната липса на любов в сърцата ни и в обществото, хората се опитват да угасат този „глад“ чрез Интернет.  Но това е само една измама, която се превръща в капан за човека.
Резултатът от всичко това е печален: нарастващ корем, мускулите се отпускат, внимание се впуска в различни посоки, идва апатия относно външния свят, започваме да изглеждаме все по-лошо, небръснати, немити, винаги сънливи.
Нима сме позволили Интернетът да замени нашата реалност?
Има ли още хора, които могат да даряват своето внимание, любов и грижа за другите? Не разбирате ли, че взаимоотношенията ни с тези хора е най-главната ни ценност в живота? Следвайки желанията си „влизайки“ в Интернет ние се отдалечаваме от реалния живот.
В животът ни настъпват депресии болести… и когато разберем кое от къде и как е дошло, времето ни е свършило и нищо не може да се върне…

Веднъж ангел долетял, за да види как хората работят. Видял тежкия труд на селянина. В една година той получавал богата реколта, а в друга нищо. Наблюдавал и един художник. Много години той работил над картината си, но живеел в бедност. Видял богат човек, който успял да натрупа огромно богатство, а после се разорил.
Когато се върнал на небето ангела казал:
– Много хора се трудят усилено, но рядко им се заплаща според работата, която извършват
– Има работа на земята, която се заплаща според вложения труда, – казал друг ангел. – Това е работата на майката.
– Майките работят ден и нощ, но аз не видях някой да им плаща за това! – възкликнал завърналия се ангел.
– Работата на майката, е най-високо платената, защото за нея се плаща с любов.

Ако са ви обидили, най-добре ще направите ако забравите това. Не задържайте в себе си гняв.

Омразата, горчивината и отмъщението са лукс, който никой от нас не може да си позволи. Хората се нуждаят от любов, особено когато най-малко я заслужават. Прошката лекува, непростителност боли. Вие не можете да ръководите някого, като се опитвате да го промените.

Непростителноста нанася удар върху собствената ви съдба. Омразата е продължителна форма на самоубийство на мечтите ви. Последиците от непростителността са много по-болезнени от причините, които са я предизвикали.

Чрез прошката си спестявате гнева, не плащате висока цена за омразата и не си губите времето напразно.

Ако искате да сте нещастни, намразете някого. Непростителността нанася много повече щети на този, който я съхранява, отколкото на този, към когото е отправена.

„Животът е едно вълнуващо приключение на прощаване“. Всеки трябва да има специално място за гробище, където може да заравя грешките на приятели и близки.

Да простиш означава да освободиш някого от плена си.

Срещнали се веднъж по пътя двама мъже, запознали се, поразговорили се. Единият бил Мартин, а другият Марк. Те идвали отдалече, от различни крайща на света. Целат им била мъдреца Светозар. Труден бил пътя им.
Мартин оставил жена и деца, метнал на гърба си една торба и тръгнал на другия край на света при стареца Светозар, за да узнае от него, къде да намери щастието си.
На Марк умряла жена му. Оставил седемте си деца на старата баба, метнал торба на рамо и тръгнал  и той към Светозар, за да узнае как да живее по нататък.
Когато се срещнали решили да върват заедно. Вървели известно време и стигнали до дома на мъдреца. Той ги чакал на прага на къщичката си. Те били много изненадани, когато разбрали, че старецът очаквал идването им. Усетил недоумението им старецът казал:
– Знам за какво сте дошли при мен. Ще ви помогна, ако и вие ми помогнете.
Смаяните мъже се съгласили да помогнат въпреки, че не знаели как.
Стареца помолил Мартин да му даде торбата си и той му я дал. Взимайки я, мъдреца я изсипал на земята. От нея изпаднали стотици торбички. Мартин недоумявал, от къде са се взели. Когато тръгвал от къщи, той сложил в торбата си няколко ризи и хляб.
Мъдреца започнал да развързва и изсипва всяка торбичка на земята. В една от тях имало стърготини, в друга ръждясали пирони, в третата глина, в четвъртата смачкана хартия, в петата парцаливи дрипи……Всичко, което намерил мъдреца в торбичките било мръсотия, боклук и ненужни вещи. Старецът погледнал Мартин и казал:
– Търсиш щастие, а защо събираш всичко, от което трябва да се отървеш. Всички тези неща имат съвсем друг смисъл и се наричат по друг начин. Парцаливите, остаряващи и никому ненужни неща са обидите. Стърготините, това е фалшивата суета, която носи само вреда. Глината е израз на празните приказки. Мръсната хартия изразява осъждението, а разкъсаните парцали – съд и спорове, които на никого не са нужни. Всички тези неща ти си събирал в живота си и си ги трупал в сърцето си. С този товар, ти не можеш да постигнеш щастие в живота си. Децата и жена ти са нещастни с теб, независимо от това колко си работил или колко си припечелвал, защото в теб те не са видели истинския баща и съпруг. Твоето мърморене и суета са породили още повече грешки и недостатъци, безпаричие и огорчения. Дори и да ти се е случвало нещо радостно в живота, ти все си бил недоволен. Съветвам те, да преосмислиш всичко това и когато осъзнаеш какво точно ти пречи в живота, да го премахнеш.
След това старецът се обърнал и към Марк. От неговата торба изсипал големи и тежки кръстове. Марк изненадан седнал на земята и загубил дар слово. Мъдрецът тъжно се усмихнал и казал:
– Малко ли ти е да носиш собственият си кръст, та си понесъл и тези на децата си? Рано си загубил родителите си и за това си взел всичко в свои ръце. Помагал си на съседите си, грижел си се за баба си, …., но всичко си вършел сам. Ти смяташ, че другите не биха могли да се справят с нещата така добре, както го правиш ти. За това ти си започнал да крещиш на жена си, че не е направила нещо както трябва, че яденето, което е сготвила не се прави така….Започнал си да учиш и съседите как да живеят и да им налагаш своето мнение. Децата си не си допускал до никаква работа, а ако нещо са направели сами, то не е било по твоя начин и ти си се сърдел. За това и децата ти са престанали да ти помагат, а ти от това си станал още по недоволен. Вечно  си се оплаквал, че те само спят, ядат и си живеят без да вършат нищо. Ето какво ти е нужно, – старецът взел един кръст и го дал на Марк. – а останалите раздай на децата си и повече не ги носи. За това, че си носил всичко на гърба си, децата ти са престанали да те уважават и да те слушат, жена ти умря, съседите вече не разговарят с теб. Къде загуби истината за живота?
Светозар замълчал. Марк и Мартин стояли пред него засрамени и обезсърчени. След кратка пауза мъдрецът казал:
– Идете си в къщи и ако сте разбрали всичко, което ви казах, ще живеете щастливо и радостно.
Всеки от мъжете събрал торбичките си в голямата торба и тръгнали към къщи. Вървели дълго и мислили върху думите на Светозар.
Когато Мартин се прибрал в къщи, децата и жена му не могли да го познаят. Той излъчвал радост, спокойствие, мир и любов. Мартин отворил своята торба, за да покаже недостатъците на семейството си, но там се оказала само една бяла роза. Първоначално се изненадал, но после разбрал, че е намерил щастието, което цял живот е търсел.
Марк също дълго вървял и си мислел, как се е превърнал в обсебващ и недоверчив човек. Задавал си въпроса, защо виждал в хората само лошото? Когато си дошъл в къщи, Марк поискал от всички прошка. Той изсипал своята торба, но от там не изпаднали седем кръста, а седем червени рози. Разбрал, че му е било простено. Раздал цветята на децата си и ги благословил.
Елате и донесете светлина на хората, и не събирайте повече негодувание, завист, ревност, осъждане…..