Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. В нашия свят хората са загубили способността си да различават доброто от злото. Няма правосъдие, има само вакханалия и несправедливост. Съдиите оправдават виновните и наказват невинните. Медиите представят събитията в света лъжливо. И колкото повече се цени лъжата, толкова повече лъжите се умножават. Не усещате ли във всичко това духа на Содом?
Ние живеем в глобалния Содом.  Содом изразен в световен мащаб, там където е изгубено чувството за срам и справедливост. Жестокост, лъжа и безсърдечие, презрение към по-малко сполучилите, всичко това е извращение на самото битие. Разкош, лъжа, грабежи и убийства с цел печалба, това е тъмния свят на лесните пари. Безусловно всичко това влече след себе си всякакви извращения. Където няма справедливи закони, там се шири беззаконието. Там, където се радват на чуждата мъка и се обогатяват са сметка на обикновения човек, като му взимат насъщния хляб е Содом.
Днешното общество се е върнало назад, само че в по-извратена форма усилена от техническия прогрес. Днес в света градове подобни на Содом и Гомор жителите, на които съвсем са загубили съвестта и честа си, стават все повече и повече.
Кървавите конфликти и природните катаклизми са белег, че човечеството е достигнало до дъното. Време е всичко да се сгромоляса и да започне поправлението. Нашия свят е на кръстопът, да се осъзнае и поправи или да изпита тежки страдания. В историята нещата се повтарят не веднъж. Ето ни и пример – огън унищожи Содом и Гомор.
Тези, които посетят Мъртво море днес и видят серните източници, и следи от вулканичната дейност, могат да си помислят, че унищожаването на тези градове е пряк резултат от тектонични процеси. Но какво е породило тези процеси? Това, което сме склонни да считаме за причина, в действителност се явява следствие. Полувековните геофизически наблюдения на учените убедително говорят за негативното влияние на човешкия егоизъм върху геомагнитните процеси. Геомагнитни бури засилват възходящия поток на магмата, което от своя страна задвижват литосферните плочи, причинявайки земетресение.
Човекът трябва да се промени. Той трябва да смени егоистичните си желания и намерения с нещо по-добро. Любовта към околните и всичко наоколо отслабва негативните процеси, а това води до равновесие. Друг път за спасение няма.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.

Марк Твен е бил убеден, че на смъртното си легло ще съжаляваме за две неща, недостиг на любов и малко пътешествия.
Ако любовта се чака с години, да организираш днес свободното си време не е проблем. Сегашните туристи желаят да преживеят нещо незабравимо, екстремално дори в ледовете.
В категорията на такива туристически атракции е ледника Перито Морено, намиращ се в южната част на Патагония.
Националният парк Лос Гласиарес е разположен на югоизток от аржентинската провинция Санта Крус. Той привлича вниманието на туристите не случайно.  Много идват тук, за да видят уникално природно явление.
Периодично ледникът Перито Морено се преобразува във вид на буквата L  и образува естествена преграда, която разделя водоема на две части. Нивото в изолираната част на езерото може да бъде 30 метра по-високо от основната й част. Съответно, ледената стена не може да издържат на такова налягане на водата и се разбива с трясък!
Тези катаклизми се появяват неравномерно, от един път в годината до един път на десет години. От 1917 г. това се е случвало 21 пъти до сега.
Трудно можем си представим, какви емоции са имали тези, които са станали свидетели на такова грандиозно събитие!

Един човек седял в чакалнята и чакал влака. Това не бил обикновен влак, а влак на щастието, който щял да го отведе далече в страната на спокойствието, мира, хармонията и любовта.
В чакалнята пейките били неудобни, но човекът бил готов да претърпи тези неудобства, заради бъдещото щастие. Близостта с някои пътници създавала много безпокойства, но човекът не можел да напусне чакалнята, защото се страхувал да не пропусне съобщението за пристигането на неговия влак. И какво са „неудобните съседи“ в сравнение с новия живот, който го очаквал.
Въздуха в чакалнята бил спарен, но човекът се надявал, че само след минута ще обявят пристигането на влака и тогава той ще се освежи със чист въздух.
Влакове имало много, но нито един не бил подходящ за него. Един вървял твърде бързо, друг прекалено бавно, трети бил много скъп, четвъртият бил само със запазени места, петия твърде шумен, шестия стоял на перона само две минути, седмия бил твърде дълъг…
Всички съседи чакащи в залата отдавна се бяха разпръснали, дошли нови пътници, а човекът все чакал и чакал.
С течение на времето, очите му загубили предишната си яснота. Станало му трудно да различава номерата на идващите влакове. Слухът също го подвеждал. Вместо:“Влакът пристига на втори перон“, той чувал: „Сега е подходящия момент, за де се промени всичко“.
Отслабналите мускули трудно се подчинявали на човекът, когато се изправял да погледне щастливците, които отивали за следващия влак.
Състрадателните работници на гарата хранили старика, който повече от половин век прекарал на пейката в очакване на влака на своето щастие. Влак, който никога не пристигнал…

Сексуалното влечение на баща към дъщеря се смята за ненормално. Това изобщо не може да се нарече любов, а по-скоро извращение.
Възрастни мъже много лесно склоняват малките към секс, защото в случая не им пука за любов, те задоволяват само страстите си.
От зародената похот в главата на мъжът страда семейството и жена му. Все едно са ги използвали и изхвърлили като непотребен материал. А това е предателство и нравствена разюзденост.
Това не са един или два случая в обществото. Това е болест на нашето време. По-страшна е от рака, хепатита и СПИН, защото засяга същността на човека.
Кога в обществото ще се заговори за чест, почтеност и здравословен начин на живот?
Като, че ли е установен един постоянен сценарий. Мъжете оправдават своята късна любов, а изоставените жени обидено мълчат.
Мъже, защо така постъпвате с жените и децата си? Къде отиде любовта на младостта ви или вие изобщо не можете да обичате?….