Замисляли ли сме се, поне веднъж, колко много означава за нас майката? Ето ви предполагаеми мисли в различни възрасти:
На 3 години: Моята майка е най-добрата.
На 7 години: Мамо, аз те обожавам.
На 10 години: Мамо, много те обичам.
На 15 години: Не ми крещи!
На 18 години: Искам да се махна от този дом.
На 35 години: Искам да се върна при мама.
На 50 години: Мамо, не искам да те загубя.
На 70 години: Всичко бих дала, за да те видя отново, мамо.
Вероятно за някой от вас нещата са поразместени, но любовта ви към нея, все още живее във вас.
Ако все още е до вас, не преставайте да ѝ показвате колко много я обичате, защото ще дойде ден, когато няма да можете да правите това.

Представи си празно пространство, което внезапно оживява, става ту дом, ту крепост, ту градски пазар или съдебна зала. Разбирате ли, това е едно измислено пространство, в което събираш света. Там се завързват съдби и характери. Е, не наистина, просто хората играят! Не знам нищо по-прекрасно от тази игра. В театъра ставаш друг, говориш по друг начин, съживяваш друга личност.
В него се съживява любовта сред световната печал.
Между саблените удари на насмешките, под унизителния звук на неразбиращите, в дрехите на смешни плашила, под пласт руж и пудра, с шапки с пера или звънчета, артистите отчаяно се стремят да представят света на сцената.
Насам, скучаещи! Насам, търсачи на обикновени радости! Пристига театърът! Никой друг не предлага толкова усмивки и печал, тъга и възторг. Ръкопляскайте, ръкопляскайте!
Вие не разбирате какво представлява сцената. Не сте плакали пред омагьосаното й пространство. Когато завесата се вдигне, театърът ви пренася през времето към огъня на човешките страсти — любов и ревност, нежност и ярост, скъперничество и самолюбие…..
Изкуството не трябва да се продава, но винаги се е продавало, така е…
Изкуството ни спасява от слепотата, от порока и от агонията. А вас, хора, какво ще ви спаси?
Светът, който иронизира, оскърбява и ограбва, се стопява в осветлението.
Театърът за това е роден, да трогне това замръзнало човешко желе и да измъкне от сърцето му възторг.
Без вълнения животът е блато. Усещанията правят човека по-различен от вещите.

Попитали един монах:
– Много говорят за брака и любовта. Но каква е разликата между мъжът и жената, които живеят в брак и тези, които водят свободна любов?
Монахът отвърнал:
– Бракът е създаден и благословен от Бога и служи за изграждане и увеличаване на любовта между хората. Но за съжаление хората злоупотребяват с подаръците и това им нанася неизказана мъка и болка. Ето например, вие имате автомобил. Ако той е ваш, това е добре. Вие го използвате и той ви носи радост. А ако сте го откраднали сте извършили зло и ше понесете наказание за това. Любовта извън брака е също крадена.

Един човек, участващ в демонтирането на стари кораби разказвал:
– Не само годините подобряват качеството на дървото, от което са направени плавателните съдове. На него му влияе докосването на вълните, химическия състав на водата и вида на стоките, които се пренасят.
Някои дъски и шперплат направени от дъбови трупи взети от кораб, който е служил 80 години, били доставени в моден мебелен магазин на Бродуей в Ню Йорк. Те привлекли вниманието на посетителите със красотата на своята окраска и качеството на фибрите си. В продължение на много години при плаването порите се притискали и тона им станал по-дълбок, а дървото приело вид на великолепна китайска ваза. От него били направени мебели, които заемат почетно място в гостните на по-богатите семейства в Ню Йорк.
Голяма е разликата между хора, преживели безполезния си живот със съответните удоволствия  и тези, които са „плавали“ в дълбоките води на океана, натоварени с грижите и нуждите на околните.
Не само напрежението  и житейските несгоди, но и удоволствието от носения товар прониква в порите и фибрите на характера на човека.
След като слънцето се скрие зад хоризонта, небето още цял час сияе. Така и ако добър човек си отиде, след него остава мирът и любовта му.

Всеки от нас се ражда за любов и щастие. А след това идват болестите, болката и разочарованието.
Различни специалисти са стигнали до едно и също мнение. Тъгата и горчивите мисли могат да доведат до различни заболявания. А силата на ума и въображението могат да лекуват.
Някои изследователи смятат, че физическите заболявания са често срещани при хора с беден речник. Всички емоции, особено отрицателните, трябва да излязат. И за това неспособните да говорят за своите чувства, да изразят емоциите си, боледуват и се чувстват немощни. Така, че ако нямате с кого да споделите преживяванията си, заведете си дневник или използвайте телефона на доверието. Не натрупвайте в себе си негативи, научете се да давате място на емоциите си.
А има специалисти, които смятат, че хронични заболявания са сходни с образа на живота на един човек, с неговите черти от характера. Например, защо човек боледува от асма? Той просто се опитва да се откроява. Ако човек постоянно кашля и достига до хрипове и посиняване, искаш или не искаш, не можеш да не му обърнеш внимание. Е, това е доста силно казано… Но ако ваш познат е имал инфаркт на миокарда, това означава, че той взима всичко при сърце. Постарайте се да му попречите да се вълнува. Не всеки признава, че е имал проблеми от интимен характер или просто сексуално разстройство. В този случай вие дълго сте казвали „не“ на тялото си. И във всички изброени случаи, обикновено се приемат лекарства. Но така няма да се отървем от здравословните си проблеми.
За да сме здрави трябва да се промени начина ни на живот и самите ние. Бъдете активни и по често бъдете сред природата. Това ще ви помогне да се поотпуснете, да отдъхнете и да наберете сили.