Хората от страни, където е много горещо посаждат около домовете си палми. Те са доста издържливи и дълготрайни растения. По време на силните зимни дъждове те не замръзват, а горещото лятно слънце не ги суши и не ги лишава от красивата им листна маса. Те са постоянно зелени и по тях зреят плодове. Тях ги засаждат, както в езически, така и в християнски храмове.

По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни броят, на които расте с увеличаване ръста на дървото. Това се прави с цел, дървото да пуска по дълбоко корените си в земята и по-добре да се укрепи ствола му.

Така и Господ допуска в нашият живот скърби и страдания. Страданието е сила, която извайва изумруд от глината и елмаз от въглищата. Страданието не само ни прави по-добри, , но изгражда в нас способност да помагаме и на другите да станат такива. То ни подготвя добре да стъпим на арената на живота. Чрез тази школа Йосиф премина предателството на братята си и тъмницата в Египет, а Давид преживя гоненията и преследванията.

Трудно се приемат ударете от хора, които нямат чувство за такт. Трудно е да страдаш незаслужено, без да изпитваш огорчение. Тежко е да запазиш любовта в сърцето си, когато от всички страни се излива злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбления. Бог допуска неописуеми несправедливости да се стоварят върху човека, за да израсне в любов.

Точно, както слънцето не е достатъчно, за да се развие плода, така и радостта и щастието не стигат за усъвършенстване на човешкия характер. Страданието служи като тор в усъвършенстването ни в любов. Тук на земята, ние минаваме школата на страданието, за да познаем любовта. Този, който не е изпитал мъка и страдание, си остава дете завинаги.

Талантът зрее на тихо място, а характерът се закалява в житейските бури.

Вярата е телефонния кабел, който съединява Земята с Небесата. По него бързо се движат Божиите отговори изпълнени с любов. Но ако се провали тази телефонна връзка, как ще получим обещаното?

Когато се намираме в изпитание, чрез вяра получаваме помощ в трудна минута.

Без  вяра напразно ще викаме към Бога. Няма друга връзка, която да ни свързва с Твореца. Ако има преграда на пътя, как ще общуваме с Царя на Царете?

Вярата ме облича с Божията сила, която ми дава защита. Помага ми да се противопоставям срещу адските пълчища. Дава ми възможност да тържествувам над врага.

Вярата зачита Бога, а Бог признава вярата.

Да разпознаваш, означава да видиш и да различиш ясно мотивите и намеренията на човека. Правилно да прецениш това, което е в сърцето на другия.

За да виждаш правилно, твоя мотив трябва да бъде любов, а не осъдителност. Много хора твърдят, че могат да различат злото в другите, но в действителност те просто ги осъждат.

Дали пред вас стои любов или егоизъм, скрит зад усмивка?

Истинската любов не търси своето. Не се стреми към успех, признание, положение и пари. Тя действа според истината, дори това да води до отхвърляне, защото търси най-доброто за човека.

Ако наистина обичаш някого, ти ще си готов да се откажеш от своите желания и цели за доброто на другия.

Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
– Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
– Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
– Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
– А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
– Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.