Много отдавна в полето имало вълшебен кладенец.
Отивал човек до него, пускал кофата и изваждал това, което било в сърцето му. Първоначално от кладенеца вадели любов, доброта, нежност.
Който каквото имал в сърцето си, това му се и прибавяло.
Но после се случило така, че хората започнали да черпят от вълшебния кладенец зло, завист, омраза.
Тогава хората решили, че кладенеца се е повредил. И го засипали.
По-лесно е да се засипе един кладенец, отколкото всеки сам да очисти сърцето си.

Разхождах се навън и осъзнах нещо много интересно. Не съм нито по-добра, нито по-умна, но нещо хубаво ме спохожда от време на време.

Би трябвали да се засрамя от мисълта, че знам всичко. Дори и да съм наясно с много неща в този свят, аз се чувствам изгубена в него.

Толкова много  хора изпитват болка, независимо от това колко са умни и талантливи. Те плачат, тъгуват и са наранени. Но вместо да гледат надолу към реалноста, те вдигат поглед нагоре, накъдето би трябвало да гледа всеки.

Когато светът утихне, всички ние искаме едни и същи неща: уют, любов и спокойно сърце.

– Ако получиш само пет минути с Бога насаме, какво би си поискал?

Той се огледа и се заслуша в нещо, сякаш се консултураше с някого.

– Най-напред бих помолил следното: „Ако някой се нуждае от помощ в моето семейство, дай му изходен път. Насочвай ги от време на време.

– Добре, до тук една минута.

– Следващите три минути бих помолил Бог да ги даде на някой, който страда и се нуждае от любов и съвет.

– Отказваш се от цели три минути?

– А ако някой наистина има нужда от тях?

– Добре, остава ти още една минута.

– През тази последна минута ще кажа: „Господи, много добри неща съм направил. Следвал съм учението Ти и така съм го предавал на другите. Обичал съм семейството си. Смятали са ме за добър човек. Та сега, каква ми е наградата за всичко това?

– И какво смяташ, че ще ти отговори Бог?

– „Награда? Каква награда? Всичко, което изброи, се изискваше да го правиш!“

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.