Не можем да схванем централната драма в Библията, докато не започнем да усещаме това напрежение.

До идването на Исус Христос, Библията е като откъс от музика, чиято дисхармония моли за накакво окончателно разрешение, което да доведе до хармония.

Изкупителната история е като симфония с две велики теми: Темата на Божия план да популяризира Бог славата си и темата за Божията „загадъчна, избирателна любов“ към грешниците, които са презрели тази слава.

Тези теми се преплитат и проникват една в друга. Ние знаем, че най- великият Композитор е във вихъра си, но с векове не чуваме разрешението ѝ.

Смъртта и възкресението на Христос е разрешението в симфонията на историята

Различни представители на християнството ще дадат различни отговори на това, какво е човек да вярва в Христос и какво означава да Го предадеш.
Когато човек избягва темата на любовта в християнството, той говори за толерантност, търпимост, социална справедливост и всеобщо равенство.
Единственото нещо, което има смисъл за християнина е да следва Христос в любовта Му към хората.
Тази любов, която уважава всеки, помага, не приема какво да е неравенство и всякаква форма на дискриминация…..
Отхвърлянето на любовта унижава хората, оскърбява ги, утвърждава превъзходството си над тях, пренебрегва нуждите и проблемите им, освен това подбужда омраза и ненавист – ето това е предателство спрямо Христос.
Какво избираме вяра или предателство спрямо Христос?
Ако принципите на вярата приложим към личния си живот, обществото, държавата и политиката ще живеем по-добре.

Тъжна есен. Плачеше не само небето, но и дърветата, разделяйки се с вече изгубилите цвета си листа.
А още по-тъжно е, когато знаеш, че любимият до теб умира, а ти оставаш сама.
Тя бе слаба женица. В нея бе заличен всеки полъх на жизненост и надежда. Очите ѝ плуваха в сълзи. В слаба струйка те се стичаха по сбръчканото ѝ лице.
52 години заедно, а сега той си отива ….. оставя я сама.
– Ник, как ще живея без теб? – изплака тя, седнала до леглото му.
Той се размърда под завивката, усмихна ѝ се окуражаващо и тихо прошепна:
– Вземи любовта, която имаш към мен и я разпростри върху околните …..

Татяна Самойлова трябвало в едно представление да изпее тъжна песен за провалена любов.
През цялото време все нещо не се харесвало на режисьора в изпълнението ѝ. Той отново и отново спирал репетицията и казвал своите забележки.
Всичко това натегнало обстановката, самият режисьор като ли, че сам не знаел какво иска.
– Но, скъпа, моля ви, – молел режисьорът артиската. – Това е драма, нещастна любов. Изпейте я с чувство на дълбока мъка! Във вашият живот нима не е имало любов? Никога ли не сте се влюбвали?
– Да, – казала артиската, – влюбвала съм се, но тогава не беше нужно да пея.

Богът на парите, ревниво и зло наднича в сънищата и мислите ни,чрез рекламата. Той ни напътства  какво да облечем, обуем и ядем, пътищата ни начертава именно чрез нея.

Рекламата е сила, с която един разкривен свят прониква в съзнанието ни и открадва индивидуалността. Думата „любов“е опорочена  и е заместена със „сексапил“.

В този изкривен свят думите на апостол Павел биха звучали так: „А сега от тия трите остават вярата, надеждата и секса, но по-големи от тях са парите“.

Това преиначаване на Писанията ставя пред очите ни и ние  се примиряваме с това. До кога парите, служещи за разменно средство, ще владеят мислите и желанията ни и ще ни отделят от стойностните неща?.