През есента състоянието на Дора се влоши. Треската се засили и тя започна да отпада. Ники се опитваше да готви, да се грижи за сина им и да ходи на работа.

Веднъж Славка им дойде на гости, за да види Дора и  да ѝ предложи да се премести при нея на село. Там лекарят живеел на близо и много често ги посещавал. Е, Ники оставаше, защото ходеше на работа, но тя и детето можеха да заминат.

– Не искам да се разделям с Ники, – в очите на Дора проблесна страх от раздялата.

Когато Славка си тръгна, попита мъжа си, който я придружаваше:

– Защо според теб отказа?

– Това се нарича любов, въпреки че любовта не винаги е в твой интерес.

Славка го погледна изпитателно:

– Ти сигурно знаеш това по-добре.

Той беше оставил богатите си родители и се беше оженил за нея, бедното момиче, чийто родители едва свързваха двата края.

Месец по-късно, когато Славка и Дора бяха останали насаме, Дора сподели:

– Оказва се, че се иска повече сила и смелост, отколкото имам, но нищо не мога да направя. Лекарят забрани да се любим, но ние го правим. Ако не съм с него и не се грижа за дома, мога да го загубя.

С трезвия си селски реализъм Славка заключи:

– Може да е по-добре да го загубиш, иначе ще погубиш себе си.

След три седмици погребаха Дора.

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“

В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

„Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от другите, също“.
В бракът ви може да имате много възможности, при които трябва да правите корекции в живота си. Промяна се извършва през цялото време. Това са етапи свързни с децата, работното място или някакво заболяване. При промяна на обстоятелствата в живота ви, вие и вашият съпруг ще трябва да направите корекции, за да запазите брака си. В действителност, вие изглеждате като двама несъвършени човека, които изграждат съвместен живот, който изисква определена настройка.
Хората в бракове, които израстват, винаги ще демонстрират способността да се нагаждат един към друг. В основата си, това е наистина безкористно. Да се ​​научим да бъдем по-малко егоистични е един от най-великите уроци в живота. Той може да бъде и най-важният урок, който Бог иска да ни научи чрез брак.
Как да станем по-малко егоистични и да направи положителни корекции спрямо съпруга си в брака? Помислете от какво вашият съпруг се нуждае най-много? Библията казва: „Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от чуждите“. За съжаление, колкото по-дълго сме женени, толкова по-малко мислим за нуждите на нашите съпрузи. Ние трябва да бъдем загрижени за нуждите на всички останали повече, отколкото за нашите собствени нужди. Това трябва да е особено вярно за домовете ни.
Погледнете един към друг. За да се приспособите към вашия съпруг означава да дадете това, което наистина се иска от вас, за да отговори на нуждите на вашата съпруга или съпругата. Някои хора мислят, че жените им трябва да се корегират в брака, защото те са духовните водачи на дома си. Но да бъдеш лидер означава, че ти трябва да проправиш пътя за по-лесното извършване на дейностите в семейството си.
Направете корекции в малките неща. Може би това означава, да пристигнеш малко по-късно или да си тръгнеш малко по-рано, да си легнете малко по-късно или да станеш малко по-рано, да отидеш на кино или ресторант, защото вашият съпруг иска да отиде, да слушате, когато вашият съпруг иска да го изслушате, а не само когато ви се искате да правите това. В тези малки ежедневни решения трябва да се приспособявате и да отговаряте на нуждите на другия. Така именно се изразява истинската любов.
Любовта не е само в произнасяне на нежни думи, тя трябва да се показва на дело. Отнасяйте се към вашата половинка така, както Исус би го направил. Ако вземете решение да постъпвате така, то всичко се променя. Зрялата любов се отнася вече за тренирани хора. Исус е нашият най-добър пример, когато става дума за любов „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас“.
Ще прекараме ли остатъка от живота си, като се стремим да прилагаме това, за да имаме брак, който да бъде неизмеримо по-добър?
Корекция, която сте виждали съпругът ви да прави във вашия брак, означава ли много за вас? Казахте ли му колко много оценявате това?
А каква промяна бихте направили тази седмица като акт на любов към съпруга си?