Ако в дома си имате алое, можете да отрежете част от стъблото му и да го държите на болното място, колкото се може по-дълго и по възможност по-често.
Лечението може да стане и с нещо, което имате по-често под ръка. Отрежете половин глава чесън, смачкайте я и получената пихтиеста смес със сока наложете върху херпеса. За целта може да послужи и глава лук.
Някой твърдят, че херпесът минавал и от ушна кал, в случая друго не ви трябва освен парче плат, върху който да наложите „мехлема“. Този метод се смята за един от най-ефикасните.
Има и друга рецепта. Сварете чай и докато е още горещ, доближете нагорещена лъжица от чая или самата чаша със горещата течност до херпеса. При висока температура вируса на херпеса загива.
По често използвам паста за зъби. Ако нанесете тънак слой от нея, на сутринта обрива ще е изсъхнал.
Но вместо да лекувате херпеса по-добре помислете за своето здраве. Яжте повече плодове и зеленуци, особено през зимата. И разбира се, занимавайте се със спорт.

Всеки път, когато поднасяте неръждаема вилица или лъжица към устата си, трябва да знаете, че за това сте задължени на Хари Бреали. Той е създал неръждаемата стомана.
Когато му задали задача да направи стомана за оръжия, която не ръждясва, той започна да комбинира различни количества на хром със стомана.
През 1913 г. смесил 0,24% въглерод и 12.8% хром, така на бял свят се появила неръждаемата стомана. Тя е устойчиви дори на такива киселини, като оцет и лимонов сок.
По-късно изобретателят осъзнал, че сплавта е идеална за направа на прибори за хранене, които тогава са били правени от сребро или въглеродна стомана, но ​​не били устойчиви на ръжда.

В Тайланд не трябва да се слага храна в устата с вилица. Вилица може да се използва за слагане на ориз в лъжица.
Съществува и изключение на правилото. Някои храни от северния и североизточния район на страната се ядат само с ръце. Те лесно се разпознават. Такива ястия имат лепкава консистенция.
Вилица се използва, когато се консумират храни, които се поднасят отделно от ориза.
Най-непростително в тайландската кухня е използването на пръчици при ядене на ориз.

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.