Веднъж при един мъдрец дошла красива девойка, обляна в сълзи:
– Какво да правя? Винаги се опитвам да бъда любезна, с добро да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки че съм приятелски настроена към хората, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчиви подигравки. Дори някои открито враждуват с мен. Не съм виновна в нищо, а всичко това е толкова несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя!
Мъдрецът я погледнал и казал:
– Съблечи се гола и така прекоси града.
– Да не сте луд,- възмутила се красавицата.- Ако се покажа така, всеки би ми посегнал и кой знае какво би направил с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се страхуваш да се покажеш гола пред хората. Тогава защо ходиш в света с разголена душа? Тя е като тази разтворена врата. Всеки, който не го мързи ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, как се отразяват неговите пороци, ще се опита да те оклевети, унижи и обиди. Не всеки има смелост да признае, че някой е по-добър от него. Нежелайеки да се променя, порочния човек враждува с добрите хора.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела, ще ти покажа моята градина, – предложил мъдрецът.
Водейки момичето през градината си, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях, но никога не съм обръщал внимание как разтварят пъпките си и цъфтят, но след това се наслаждавам на красотата и аромата им. Така и ти бъди като цветята. Разкривай сърцето си без да бързаш, незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел, и кой не заслужава това. Кой полива цветето с вода и кой разрушава венчелистчета и ги тъпче с краката си …

Забелязали ли сте, че в момента, в който установите целта в живота си, хората казват: „Кой мислиш, че си?“ или „Това не може да се направи“, или „Забрави за това“?
Противоотровата срещу съмнението е да послушаш гласа на Бога.
Представете си всички ония, които се присмиваха на Ной как казаха: „Този Ной мисли, че Бог говори с него, но той просто се е объркал и за това изгражда ковчег насред полето“.
Библията ни казва, че Ной послуша Бога. Той чу Божието предупреждение, че светът ще бъде унищожен и повярва. Това е, което вярата дава – сигурност за нещо, което не виждаме.
Така че Ноа не се обърна назад, отново да попита Бога, дали това е вярно, а построи ковчега.
Бог ще ви даде шанс в живота ви, някои хора могат да помислят, че сте луд, но трябва да се фокусирате върху това, което Бог е казал в Своето Слово, Библията.
След това, трябва да отидете и да изгради своя „ковчег“!

Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Представете си, ако преди години някой спомене, че роботите ще формират групи и ще изпълняват достатъчно добра музика, другите хора ще гледат на този човек, като на малко луд.
Но в днешно време, човек не може да бъде изненадан с нищо. Известната рок група Compressorhead със своя робот барабанист StickBoy, групата Z-Machines, а и скоро компанията KMel Robotics е обединила в музикална група няколко летящи многороторни роботи.
На разположение на роботизираните безпилотни летaтелни апарати има китара, барабани, клавишни инструменти и няколко набора от камбани с различни тонове.
Летящите „музиканти“, извършват програмирано трептящо движение, докосвайки със специални елементи от тяхната конструкция струни, натискат клавиши, ….., крайният резултат от които е извличане на звука от модифицираните музикални инструменти.
Съгласуваните действия на летателните апарати се координира от един централен компютър. Те свирят разпознаваем музикална тема от филма „2001: A Space Odyssey“, коледна песен „​​Carol of The Bells“ и други песни. Следва да се отбележи, че за създаването на музикалната група на летящи апарати специалисти от KMel Robotics  са работили съвместно със специалисти от такива известни компании като Intel и Lockheed Martin.

В училище учих в математическа паралелка.
Учителката ни по математика беше истински звяр. Първоначално от нея се бояха всички, дори и по-смелите момчета.
Крещеше, ругаеше, щом я видехме на всички ни се разтреперваха краката. Грамадна, косите й ярко червени, общо казано жена танк.
Но преподаваше страхотно, всичко се запечатваше в мозъка ми. Въпреки че имах проблеми в общението с нея, любовта си към математиката дължа на нея.
Е това е само предисторията.
Сега съм първи курс в Икономическия университет.  Не можете да си представите, колко много ми се иска да има сега една джобна Знайка Крещялкова, за да „ободря“ своите тъпи колеги от курса с някоя двойка, да им изкрещи, както на мен някога, за да ги научи на ум и разум.
Нямам сили да се разправям с тези тъпанари. Благодаря ви, госпожо Крещялкова, че сега съм толкова луд, колкото бяхте и вие…..