Когато бях малка баба ми винаги се сърдеше, когато в дома ни откриеше увехнали цветя. За нея те придаваха на дома мирис на смърт.
Но заедно с увехналите цветя трябва да изхвърлим и обидите, злобата, претенциите си спрямо другите.
Изхвърлете всичко ненужно и отживяло, като изсъхналите цвета във вазата. Оставете само радостта, мира и любовта.
Днешната действителност често ни сблъсква с някой травматичен опит, но ако се оставим на вълните на преживяното, ставаме нещастни и обидени неудачници. Така емоциите ни се приспособяват към реалността.
Увереността в собствените ни сили може да създаде друга действителност, свързваща ни с успеха и радостта в живота.
Разбира се, няма живот без абсолютно никакви проблеми. Животът не е гладък и равен път, без завои и натъртвания. Обратите и паданията не ви дават основание да отпуснете безпомощно ръце, да страдате и да вините живота, че не е достатъчно лоялен и добър към вас.
Малко усилие, увереност и правилна насока, създават условия за успех и радост в живота. Условията са прости и изпълними. Има ли смисъл да скимтите и да се оплаквате, да се самосъжалявате и да проклинате живота си.
Не забравяйте, че живот ви зависи изцяло от вас. Че вие ​​и само вие го градите, със собствените си мисли и ориентация.  Ако това наистина е така, тогава навярно разбирате, че сами сте отговорни за това, което трябва да бъде и което става в живота ви.