Startup Forza е първият в света умен лост, който автоматично брои количеството набирания.

Външно лостът не се отличава от обикновения тренажор, който се слага в рамката на вратата. Умен го прави това, че в корпуса му са вградени датчици, отчитащи количеството повторение, изгорените калории и времето на тренировка.

Цялата информация за занятията е представена в специално приложение на компанията, в което се изброяват видовете възможни действия на лоста.

Тренажорът може да издържи натоварване от около 150 килограма. Неговият корпус е направен от алуминий и стомана, а конструкцията не съдържа винтове, така че разглобяването отнема по-малко от 30 секунди. Лостът се захранва с две батерии АА.

Първият светофар се появява още преди автомобилите да влязат в масова употреба и уличният трафик се състоял предимно от пешеходци, файтони и каруци.

Първият светофар е бил инсталиран на 10 декември 1868 г. в Лондон, в непосредствена близост до сградата на британския парламент.

Негов изобретател е Джон Пик Найт.

Светофарът се управлявал ръчно и имал две семафорни стрелки. Едната била хоризонтална и означавала „стоп“, а наклонената под ъгъл от 45 ° изразявала движение с голямо внимание.

За нещастие по-малко от месец след това се случил инцидент, при който светофарът избухнал и ранил полицаят, който е движел лостовете му.

В Библията четем „възложете на Него всичките си грижи“, буквално на френски това звучи така „Натоварете всичкия си товар на Бога“.

Виждали ли сте как самосвал изтърсва товара си?

Просто шофьорът натиска бутон или превключва лоста и тежкия товар  се разтоварва на желаното място.

Самосвалът ще бъде напълно безполезен ако постоянно носи своя товар.

Ние не бива да се смачкваме под товара на грижите си.

Нужно е само да натиснем бутона на вярата или да превключим лоста на доверието и тежестта ни ще се разтовари върху плещите на Този, Който е обещал да я носи вместо нас. Възложи товара си върху Него, защото Той се грижи за теб.

Бог те е обикнал толкова много, че е взел върху себе си бремето на твоите грехове, за това ти можеш да Му повериш и много по-тежки товари.

Един учен успял да изобрети машина на времето. Това се случило през 1994 г.
Разбира се, той веднага решил да я опита, за това дръпнал лоста.

След секунда на таблото на апарата се появило числото 1858. След още една секунда 1859. А след това неочаквано се появило числото 1900.

Какво е следващото число, което ще се появи на монитора на машината на времето?

Сега е ваш ред. Мислете и съобразявайте.

Свикнахте с подсказките вече нали? Добре и този път ще има.

Може би не става въпрос за години, а за измерване в ….

Досетихте ли се? Много е лесно!

Отговор: Следващата цифра на дисплея ще бъде 1901, а по-точно …. разделете цифрите две по две и между тях поставете „:“. Какво се получи? Не година, а показанията на електронен часовник, отчитащ времето в часове и минути.

Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……