Полицията открила в австралийския щат Куинсланд 17-килограмов питон дължина с 5,7 м. Питонът бил хванат след като служители на благотворителен магазин, намиращ се в град Ингам, съобщили в полицията за обир.

Полицаите дошли в магазина. Те предположили, че „крадецът“ е проникнал през покрива, тъй като на тавана имало голяма дупка, получена от урагана през 2011 г.

На пода под дупката имало локва повръщано, а самият магазин бил разпердушинен, стоките били разпръснати навсякъде.

На следващия ден отново се обадили от магазина в полицията, след като открили влечугото. Изглежда питонът е пребивавал в магазина няколко дни.

За залавянето му е повикан ловец на змии, след което животното било пуснато на свобода в близкото блато.

Дошъл един ловец при свой приятел. На пода му лежала кожа от бяла мечка с отворена  уста. След като я огледал, той попитал:

– Нито една дупка. Къде я застреля?

– Не си спомням точно, но тогава стрелях 10 пъти. Пет път презареждах.

– И колко пъти улучи?

– Нито веднъж.

– Но от какво умря тогава?

– От смях.

За жителите на северните райони на Норвегия не е непознат студа.
Условията през зимата са толкова сурови, че животно озовало се в превръщащата се на лед река, не успява да стигне брега и се преобразува в ледена статуя.
Такъв подобен случай, станал с лисица, преминаваща реката в неподходящо време, е запечатана на снимка от местен ловец.

Един ловец хванал лисица в капана си и искал да я убие, но видял, че приближава царя. Ловът на лисици по това време бил забранен, за това той бързо пъхнал животното под палтото си и го закопчал.
Царя поздравил ловеца и започнал да го пита за работите му.
– При мен всичко е наред, ваше величество, – отговорил ловеца.
Царят си поговорил с ловеца за времето и други неща. А ловецът през цялото време останал спокоен и не проявявал никакви емоции. Даже не мърдал и се държал така все едно нищо му нямало.
Когато накрая царят си тръгнал, ловецът паднал на земята, разделен на две, защото лисицата прегризала тялото му.
Когато слушаш другите това те отклонява от  нерешените ти вътрешни проблеми. Не задържай проблемите в себе си и позволи и на другите да се освобождават от тях.

Един човек решил да си отмъсти на друг. Купил змия  с надеждата, че  тя ще  ухапе човека, който го е обидил. Това направил през нощта, за да не го види никой.
Отишъл при ловеца на змии. Набързо избрал първата му попаднала гадина. Заплатил за нея и я пъхнал в пазвата, за да скрие от любопитните  очи лошите си намерения.
Той се надявал в скоро време да се срещне с обиделия го и така да нагласи нещата, че змията да го ухапе. Но съдбата се разпоредила по друг начин. Той трябвало доста дълго да чака тази среща.
През цялото време обиденият трябвало да носи змията в пазвата си, така че при среща, веднага да осъществи плана си. Накрая, когато се срещнали, той изпълнил намисленото от него.
Ухапания враг извикал силно.
– Защо викаш, – попитал първият. – Аз не плача.
– За какво трябва да плачеш? – попитал ухапания, търкайки наранената си ръка.
– Как за какво? Погледни тялото ми. То е изпохапано от тази твар, която трябваше да нося със себе си, докато те срещна, за да ти отмъстя,  –  казал първият,  разкопчавайки ризата, за да покаже раните си. –  Добре, че не е отровна.
– И какво? Струваше ли си? – попитал ухапания.
– Тебе, душата никога ли не те е боляла? Какво? Боли? Може би това е така, защото ти също носиш в пазухата си змия, за чието съществуване дори и не подозираш, а тя от време на време те хапе.