Хората, които ви обкръжават са вашето огледало. Те отразяват особеностите на личността ви. Дали знаете това или не, дали го вярвате или не, дори и да не го осъзнавате то е така.

С други думи ако съпругът ви е груб, ако служителите лошо се отнасят към вас, шефовете ви се увесват на врата ви, това означава, че вие сте им позволили това по някаква причина.

На вас това ви харесва, макар и да го отричате.

Ако някой многократно ви мами, това не е просто доверчивост, вие имате склонност към мазохизъм. Така, че не обвинявайте никого за това и не се обиждайте на някого.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.