Човек може да бъде религиозен, но не и духовен. Вярата в Бога е като любовта на майката в рожбите й.
Няма стара и нова душа. Господ е връзката между душите. Той е моралът, а с тялото и мисленето ни се занимават свещениците в църквата.
Това са идейните различия между хората, богатството и нищетата, парите и силата, физическата груба мощ, лъжата, която може да те шляпне през лицето, но не е в състояние да убие в теб душата

Камери се срещат на всяка крачка, те  се слагат за наблюдение на улиците..и завършват с обичайната уеб камера на лаптопа или домашния компютър. Но какво ще стане ако, компютрите не само да наблюдават, но също така и разпознават емоциите на хората, влизащи в полето на наблюдение на камерите? Този развой на събитията съвсем не е далеч.
Разработчиците от Масачузетския институт за технологии вече работят върху софтуер, който може да разпознава човешките емоции.
Най-очевидното приложение на нововъведението е отчитане на емоционалното състояние на потребителя, както и по-точно насочване на определена група към дадена реклама. Но това е само върхът на айсберга.
Потенциалното използване на технологията има много по-впечатляващи мащаби. Така например, би било възможно да се оцени реакциите на хората към определено събитие. Информация за реакцията на милиони зрители, лесно може да замени съществуващата система за изследвания, засягащи рейтингите на телевизионни предавания, филми, дори и политици.
Програмата MindReader понастоящем може да интерпретира израз на човешкото лице, проследявайки 22 точки около устата, очите и носа. В допълнение програмата анализира текстурата, цвета, формата и движението на хора. За обучение на програмата се използват алгоритми от машинното обучение.
Комерсиалната версия на софтуера, наречена Affdex вече се използва при тестване на реклама.

Как се случва това? Сигурно през нощта.
Разплакана и с увита глава, за да не се види лицето й, майка бързо върви към манастира със свито нещо в ръце. Тъмната пресечка, малко вятър… Тя се оглежда, опитвайки да разбере дали някой не я гледа. Тук някъде трябва да има висока каменна стена и в нея ниша. Само ще свърне за няколко минути и ще остане незабележима. Там жената спира. Разгъва детско одеяло, целува спящото дете, прекръства се. Протяга ръце в прозореца…Детето се поема от добри ръце в монашеско облекло. А сега трябва да бяга. Хваща бързо по друг път,  без да се оглежда. Решението е взето отдавна, още преди раждането.
Ако отидете в Краков сами можете да се озовете на това място. Това е Монашеския Орден На Сестрите от Пресвятото семейство от Назарет, които са отворили първия „Прозорец на живота“.
Зданието на Ордена по нищо не се различава от съседните постройки, освен пластмасовия прозорец на нивото на тротоара с надпис „Прозорец на живота“.
Тук много малко минаващи се оглеждат за камери, тук такива няма.
Сестрите от монашеския орден се надяват, че ако някоя майка се реши да изостави детето си, то може да стане тук, а не на гарата , на пейката в парка или в боклукчийската кофа.
В католическа Полша абортите са забранени от закона. Бременните могат да прекъснат бременността си само при заплаха за живота на майката или в резултат на изнасилване, което трябва да бъде доказано в съда. На такъв унизителен процес се съгласяват единици и официално в 40 милиона  Полша в годината се правят около 200 аборта.
Всяка година около 200 хиляди полякини прекратяват бременността си в Украйна, Германия, Чехия…, но за това са необходими средства, за да пътуват. Най-лошият вариант е да оставиш детето където и да е.
В тази стая никой не дежури. Майката с никого не се среща, когато остава детето си. Алармата работи след затваряне на прозореца, а това съобщава на монахините, че е доносено ново бебе. В полицията никой не звъни, нито се търси жената оставила детето. Звънят само в Бърза помощ, които преглеждат детето и след две седмици то получава нови родители,  ако преди това майката не се осъзнае.
Този краковски прозорец за шест години е дало живот на 14 новородени. Сега в Полша има 48 такива места и 33 спасени деца живеят в нови семейства.

Утро. Светло е и мирише на пролет. Странно на двора е като лято. Независимо от светлинната, спуснатите щори създават впечатление, че навън е нощ.
Тя побърза да стане, да се умие и да се приведе в ред. И ето я пред нас, съвсем открита. По това време на деня тя е такава, каквато е. Обикновенно оставаше сама със мислите си.
Всичко, което си мислеше в момента бе свързано с неопределимото желание да снеме маската на безразличието и апатичността от своето лице. Искаше й се да премахне унинието. Защо да не живее по-ярък и живописен живот от този, който живееше сега?
Бавно вдигна ръцете си към лицето, а в същото време си мислеше: „Струва ли си да махна маската от лицето си“? Може да бъде много болезнено.  Навярно тя е сраснала с истинското й лице.
След като събра волята си, тя направи първия напън. На тези места, къде успя да свали маската от лицето си окончателно, кожата закърви силно. Лицето й бе в белези и ожулвания. Болката, която изпита от видяното, бе много по-голяма от тази, която изпита при сваляне на маската. Страшно е да видиш себе си без маска, целия в белези.
За да не измъчва душата си тя решила да надене нова, по-весела маска „Маската на надеждата“. С нея тя вярваше, че ще стане по-весела и жизнерадостна.
И така тя заживя с тази маска по цял ден. Въпреки това новата маска предизвикваше мазоли и подсещаше за старите рани. Носенето на тази маска всеки ден, ставаше все по-трудно и по-трудно. Но момичето като че ли нехаеше за това. Нали всички са добре и са щастливи, нека я виждат и нея щастлива.
Тя си даде обещание да бъде все така, но не можа да сдържи обещанието си. Един ден маската започна да кърви и да се разрушава. Тези болки бяха още по-жестоки, отколкото преди, но девойката не им обърна внимание.
Когато от лицето й не останало нищо върху, което да надена поредната маска тя се замисли.
Възможно е да е била красива. Кой знае, какво е било истинското й лице? …Но ние познаваме само това лице, което бе покрито с белези….

Хора, който смятат, че животът им е само тук на земята и смъртта определя края му, са измислили „заместител на вечно съществуване“ на земята.
Първата успешна операция по прехвърляне на човешкото съзнание в един идеален и съвършен робот ще се извърши в рамките на следващите десет години и ще позволи на притежателите на такива тела „да живее вечно“.
Предприемач на руската федерация Дмитрий Итсков е стартирал проект „Аватар», чиято основната задача е да се създаде  изкуствено тялото, които ще бъдат снабдено с паметта, знанията и информираността на определено лице и то ще станат почти неуязвимо и безсмъртно.
За да осъществи уникален проект, използвайки съвремените технологии Джеймс Камерън и г-н  Итсков са привлекли близо сто професионалисти и експерти.
Идеята е била да се облагодетелстват хора с ограничени физически възможности и нелечимо болни.