Вдъхновен от естественото съхранение на водата, кондензирана от листата на растенията дизайнерът Anurag Sarda е създал система, използваща този принцип. Тя събира водата, филтрира и я  прави годна за употреба. Захранва се от слънцето. Температурата на повърхността на термостата винаги е по-ниска от точката на оросяване на околния въздух, което кара капчиците да се формират и да се промъкнат през въглеродни и пясъчен филтърни пластове, разположени в „стъблото“. В зависимост от ниво на влажност могат да се съберат до 15 литра вода всеки ден.
Такова устройство би било добро за селска къща или вила. Неговия външен вид  напълно се вписва в пейзажа и средата.
Не е ясно къде точно акумулираната вода се съхранява, на дъното на „стъблото“, някъде в подземен картер или в устройство способно да прехвърли водата точно там, където е необходимо в дома или на улицата.
Има един малък недостатък, 15 литра са съвсем недостатъчни. Ако се поставят няколко такива устройства може да се осигури вода за нуждите на едно семейство. За сега не е уточнено колко високо ще бъде това устройство и каква част от него ще бъде под земята.

Тази необичайна амфибия не е експонат от музея за восъчни фигури, а истинска Bombina variegata.
Този представител без опашка има една особеност. Цялото ѝ тяло, включително и очите има светлобежава окраска. Това е така, защото е албинос.
Своето име този вид е получил благодарение на ярките жълти петна, които украсяват черното или тъмносиво коремче.
Лишени от цветни пигменти албиносите жаби изглежда напълно различно, но не са по-малко привлекателни от другите.
Този вид земноводни обитава Централна и Източна Европа. Най-комфортно се чувстват на планински или хълмист терен, в близост до бреговете на потоци, малки езера и рекички.
Те са толкова малки, само 35-55 мм, че е лесно да намерят подслон под скали, мъртви листа и паднали дървета в котловините.

Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Често мъжете, за да имат интимни отношения с представителки на прекрасния пол ги лъжат. В природата не само човек постъпва така. Ето ви един пример за измама…
Самци мухи често лъжат женските за да встъпят с тях в полови отношения. Това е заключение на шотландски изследователи от Университета на Св. Андрюс.
Известно е, че при много видове животни са налице, така наречените брачни подаръци. За насекомите обикновено това е храна или нещо символично като листата на растенията. Тези подаръци са част от ритуала на ухажването.
Проучване на биолозите показва, че мъжките мухи, често дават „фалшиви“, безполезни подаръци, които лесно добиват.
Въпреки това, след известно време женската осъзнава, че партньорът я мами и го избутва с крилата си. Но независимо от това мъжките обикновено имат време, за да се чифтосват с нея и да я оплодят. Женската успява да отблъсне лъжеца, а той забравяйки за това се насочва към следващата муха.
Учените се експериментирали като са заменили „ценния“ подарък с безполезен – памучен тампон. Установено е, че самците някак успя да измамят бдителността на женските мухи.
Забележително е, че половия акт на „честните“ самци е малко по-продължителен от този на „мошениците“.