След получаване на редица престижни награди в чужбина, изобретението на израелски ботаниците наричено ​​“босилек дърво“ е на разположение сега в Израел.
Дървото е създадено от Hishtil, най-голямата компания, специализирана в декоративно и приложни селското стопанство.
Компанията има повече от тридесет години опит в развъждането и почти 1000 служители в Израел. В допълнение, тя притежава редица офиси в Европа и Съединените щати. Hishtil е създала глобална мрежа от разсадници, която включва пет плантации в Израел и шест – в смесени предприятия – в ​​Турция, Италия, Южна Африка, България, Франция и Босна, както и в няколко други места.
Босилекът е билково растение, което обикновено се отглеждат директно на земята, но в този случай босилекът расте на малък храст, който може да се сложи в саксия или да  се засади в района, така че да има босилекови листа през цялата година.
Това спестява време, усилия и пари на земеделските производители, които са принудени да се засаждат босилек всеки път, когато реколтата се прибира.
Дървото е създаден от присаждане на корените на босилек към миниатюрно бонсай растения.
Дървото е станал много популярно в Съединените щати и Европа, където е започнало да се изнася през изминалата година.
Преди няколко месеца, компанията Hishtil спечели наградата за най-добро ново декоративно растение от селекцията на Института на растенията в Есен, Германия, където се провеждат най-големите изложения в света по градинарство.
Листа от босилека дърво са особено ароматни и вкусни, те могат да се използват в салати, супи и други ястия, когато готвите. През лятото дърво се покрива с бели цветя, които цъфтят дори и при директна слънчева светлина. Растежът на дървото продължава в продължение на няколко години и дава годишно няколко реколти листа.

Имало едно време едно птиче, което било много болно. То не можело да отлети на юг с останалите, за това ги изпратило с думите:

– Ще намеря някъде подслон, а напролет ще ви чакам тук.

Когато всички птици отлетели малкото птиче отишло при един дъб и го попитало:

– Мога ли да се скрия в клоните ти, за да не замръзна през зимата.

Но дъбът отказал. Той бил коравосърдечен и студен. Тогава птичето отишло при един клен със същата молба. Кленът бил по-любезен от дъба, но също не подслонил малкото.

Птичето започнало да моли наред всяко срещнато дърво, да го подслони за зимата. Но и брезата, трепетликата, върбата , бряста, …. му отказали.

Дошъл първият сняг и птичето се било вече отчаяло. Пред него се изпречил един бор. С последна надежда, премръзнало и останало без сили, то едва промълвило:

– Ще ме приютиш ли през зимата?

– Не мога да ти предложа кой знае каква закрила, – казал борът. – Имам само иглички, а те пропускат вятъра и студа.

– Няма значение, – казало птичето треперейки.

Борът се съгласил и прибрал премръзналото птиче. Благодарение на закрилата на бора малкото оцеляло през дългата зима.

Когато пролетта дошла и хълмовете грейнали в пъстра премяна, семейството на птичето се завърнало.

Създателят разбрал как дърветата се отнесли към малкото птиче и много се ядосал.

– Как не пожалихте клетото птиче , изпаднало в беда? – рекъл Той.

– Съжаляваме, – стенели дърветата.

– Заслужавате да ви накажа, – заявил Създателят.

От тогава всички дървета губят листата си наесен. Само иглолистните дървета остават зелени през зимата, заради милостта, която борът проявил към малкото птиче.

Повечето растения добиват енергия чрез фотосинтеза. Но съществуват сапрофитни растения, коити не фотосинтезират поради отсъствие на хлорофил., а вместо това паразитират на гъби.
Пример за съпрофитно растение е подъельник с едноцветни цветчета. То е съвършенно бяло растение без листа.
Тъй като то не се нуждае от слънчева светлина, може свободно да растат на почви в много гъсти гори и още по-тъмни места.

Когато е горещо коалите често прегръщат дърветата, на които живеят.
Обикновено предпочитат да прекарват времето си в долната част на ствола.
Когато максимално се разпростре върху ствола на евкалипта, коалата се спасява от жегата, тъй като температурата на повърхността на дървото е с няколко градуса по-ниска от тази във въздуха.
А когато е по-студено обратно, коалата предпочита да се намира на върха на дървото, където  листата са повече.

За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.