Когато Линкълн научил, че южняците заловили няколко генерали и целия обоз, той извикал:

– Каква ужасна загуба!

А след това Линкълн обяснил на сътрудниците:

– В крайна сметка, всяко муле струва двеста долара.

През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Съществувал е човек, който е търпял крах след крах в продължение на 27 години. Годеницата му умира. На два пъти бизнес начинанията му пропадат. Преживява нервен срив. Неуспешно се опитва да се реализира в публичната власт. Прави опит да стане щатски сухопътен офицер, представител на конгреса, щатски сенатор и то два пъти. Дори опитва да бъде вицепрезидент на САЩ. Ще се изненадате, когато научите името му.  Да, това е Ейбрахам Линкълн.

След върволица от неуспехи, бива избран за президент на САЩ. Неговата решителност е опора на нацията в едно от най-бурните времена на американския народ. Днес мнозина вярват, че той е бил един от най-силните и уважавани президенти в страната си.

Учебниците и книгите посветени на него представят Линкълн, като велик лидер, но не винаги споменават рисковете и отхвърлянията, които са го довели до този връх.

Поуката от всичко това е, че няма нищо лошо в това да пробваш и да не успееш.

Когато си позволите да се провалите, може да научите много. Успелите хора трупат зад гърба си, повече провали от другите, защото те са готови да опитат, независимо дали този опит е положителен или не.

Ако имате мечта в живота си, постарайте се да я реализирате и в случай, че не се получи веднага, запитайте се какво бихте променили, за да опитате пак.