Масовото производство на изкуствена кръв може да спаси живота на хора с редки групи. Скоро тази идея може да се превърне в реалност.

Днес лекарите са в състояние да произвеждат червени кръвни клетки в лабораторни условия, но тяхното масово производство все още е само мечта.

Британски учени изглежда са намерили решение, те са разработили техника, която може да произвежда надеждно неограничен брой червени кръвни клетки. Нужно е да се създадат „безсмъртни“ червените кръвни клетки, които могат да се отглеждат в големи количества.

Най-големият проблем е привеждането на технологията за промишлено производство.

Учените са създали няколко литра кръв в лаборатория, но има голяма разлика между това количество и огромния обем, необходими за да се обслужи най-малко една болница.

Въпреки че Национална здравна служба във Великобритания планира да проведе пробни тестове за производство на изкуствена кръв още през тази година, новият метод няма да бъдат използвани в близко бъдеще.

Масовото производство, има вероятност да се фокусира върху хората с рядък вид кръв, които не винаги могат да разчитат на донорство.

Проучвания направени през 2013 г. са показали неефективността на мултивитаминни комплекси.

Учените съветват да се икономисват средства за тези комплекси.

„Укрепване на имунитета“ е обща формулировка, която дава възможност за максимално широк обхват.

Проблемите с мутивитамините са много: недостатъчна дозировка, „несъвместимост“ на някои витамини да бъдат заедно в една таблетка, невъзможността да се създаде универсална форма за всички витамини, защото за някои от тях е удобно да бъдат в форма на капки, други във форма на капсула, а трети просто да се дъвчат.

Витамините под форма на отделни добавки трябва да бъдат предписани от лекар, щом бъде установена тяхната недостатъчност в организма.

Освен това една балансирана диета със своите витаминизиращи свойства не търпи никаква конкуренция.

Идва лекар след обаждане. Всичко е както обикновено. Поканиха го в стаята при болния.

Лекарят реши да седне на стола, за да извади стетоскопа за измерване на налягането…..

И в този момент, от стола из под доктора, излетя като куршум котарак. Той изпълзя по килима на стената, скочи на телевизора и бързо изчезна под леглото.

Болният даже подскочи от кревата. Всички обитатели на апартамента впериха шокирани очи в доктора.

Докторът смутено каза:

– Извинете, аз просто не го забелязах.

Стопанката на апартамента се засмя:

– Ние мислехме, че нашият котарак изобщо не може да ходи. Вече трета година го носим до тоалетната на ръце….

Младият обещаващ лекар Лозанов живееше в големия град. Имаше много клиенти. Сгоди се за красиво и умно момиче. Нищо не му липсваше.

Майка му Мария живееше на село. Един ден тя реши:

– Ще продам всичко и ще отида да живея при сина си. Сигурно много ще се зарадва, като ме види.

Тя продаде дома си  и отиде в големия град при сина си.

– Синко, аз продадох всичко и дойдох да живея при теб. Вярвам, че се радваш и нямаш нищо против.

Лозанов се смути и смънка:

– Да, мамо, радвам се, че си при мен. Но знаеш ли този град е прекалено шумен и оживен за теб. А и въздухът тук не е много здравословен. Мисля, че за теб ще бъде добре да ти намеря квартира в предградията. Там по-спокойно ще живееш. Съгласна ли си?

– Да, – въздъхна Мария, – съгласна съм.

Тя остана до нощува у сина си. След полунощ Лозанов се събуди и видя майка си до леглото.

– Мамо, добре ли си? Случило ли се е нещо?

– Просто исках да те погледам, – казала възрастната жена. – Ще ми позволиш ли да те погаля, както го правех, когато беше малък?

– Разбира се, мамо.

Тя го помилва, но той усети, че ръката ѝ трепери.

– Мамо, добре ли си? Да не ти е лошо?

– Нищо ми няма, синко, – каза Мария и се прибра в стаята си.

Когато стана сутринта, лекарят поразмисли и реши да остави майка си при себе си. Веднага се обади на годеницата си.

– Мама дойде и иска да живее при нас. Ти какво ще кажеш за това?

– Нямам нищо против. Както обичам теб, така ще обичам и нея.

Лозанов тръгна към стаята, за да съобщи на майка си радостната вест, но … стаята, в която Мария остана да нощува, бе празна. Майка му бе заминала. Всички усилия на полицията да я намери не се увенчаха с успех.

След три месеца при Лозанов докараха в болницата възрастна жена, която бе прегазена от кола. Не се знаеше, дали шофьорът не бе внимавал или тя сама се бе хвърлила под колата.

Когато Лозанов погледна лицето ѝ, я позна:

– Мамо, мамо….

По-късно дойде и годеницата му, но нищо не можеше да се направи за възрастната жена. Два часа по-късно Мария почина.

Отсъствието на любов наранява болезнено всяко любящо сърце.

Един мъж отишъл на преглед при лекаря.

– Прочетете най-долния ред, – казал лекарят.

– Не мога, – сконфузил се мъжът.

– Да, ясно, – въздъхнал лекарят. – Вие имате късогледство.

Мъжът подскочил изненадано:

– Какво говорите, докторе! Цял живот съм бил неграмотен, а сега още и късоглед.