Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

На 16 декември 1997 г. по японската телевизия показали 38-та серия на анимационния сериал „Покемон“, в който имало кадри с особено интензивни и ярки атаки на Пикачу, редуващи се с червени и сини проблясвания на светлина.

При много деца това предизвикало болезнена реакция, която приличала на епилептичен припадък. Общо 700 деца постъпили в болница.

За наличие на неразположение, са заявили много повече деца. Лекарите смятат, че тези симптоми са предизвикани не от самото предаване, а от масовата истерия около него.

Дори сред децата постъпили  в болница се намерили такива, които се престорили на болни, за да не ходят на училище.

Един художник попитал собственика на галерията:

– Някой интересувал ли се е от моите картини?

– О, да! Един господин се интересуваше дали ще се дигнат цените на картините ви след смъртта ви. Аз му казах, че това непременно ще стане. И тогава той купи 15 от вашите картини.

– Чудесно! А кой беше този господин? – попитал художникът.

– Вашият личен лекар, – отговорил мъжът.

В една болница лекарят видял, че един пациент четял някаква книга и го попитал:

– Какво четеш?

– Евангелието, – отговорил болният.

– И какво намираш в него?

– Исус Христос.

– Аз съм Го чел, но не съм намерил там Исус.

– Как Го четете? Евангелието е като лекарство и трябва да се приема вътрешно.

Евангелските истини трябва да приемаме вътрешно, за да намерим в тях Божия Пратеник.

Вие познавате ли Исус Христос? Да, навярно Го познавате. Но това не е нещо, което става за един миг. То е като науката, която не се усвоява за кратко време, а колкото повече човек Го приема, толкова повече вижда, че има още много да усвоява.