Филип бе само на 25 години. Преди да се стъмни той тръгна с приятелите си да бере див чесън.
Филип намери на едно място повече от търсеното растение и се увлече в брането. Когато свърши разбра, че е изостанал от другите. Тръгна, но скоро осъзна, че се е изгубил.
Той се опита да намери пътя за дома, но пропадна под леда, когато пресичаше реката. Дрехите му подгизнаха, ръцете и краката му замръзнаха.
– В това състояние едва ли ще мога да се измъкна от гората, – каза си той. – Това е краят.
Изведнъж от гората, срещу мокрия и изтощен човек, изскочи куче. Филип се уплаши.
– Сега ще ме нападне, – едва прошепна младежът.
Но кучето се държеше приятелски и застана до човека. Филип тръгна , кучето го последва. Щом седнеше и се опиташе да заспи, четирикракият му придружител започваше да лае. Скачаше и правеше всичко възможно, за да не позволи на младежа да заспи. Кучето го приближаваше от време на време и го грееше с гъстата си козина.
Едва към десет часа вечерта Филип успя да се прибере у дома.
Завари майка си да плаче на колене в молитва.
Какво ли не бяха правили приятелите му, за да го открият, когато разбраха, че е изостанал.
– Къде изчезна? – извика изненадано Никола, един от приятелите му. – Къде ли не те търсихме. Защо не се обади, когато те викахме? Мислехме, че бялата смърт те е прегърнала вече в гората.
– Намерих много чесън, увлякох се да бера и съм изостанал, – уморено се усмихна Филип. – Тръгнах по-бързо, за да ви догоня, но ледът се счупи под краката ми, когато прекосявах реката. Целия се измокрих. След като излязох от водата седнах, толкова много ми се спеше. Тогава от гората излезе едно куче. Щом се опитвах да заспя, то лаеше и скачаше, от време на време, ме доближаваше и ме топлеше с козината си.
– Ако не е било това куче, щял си да замръзнеш, – каза Слави.
– А къде е кучето , – попита Никола.
– Не знам, – вдигна рамене Филип, когато наближих, то се шмугна в храстите….
На другия ден Филип дълго търси своя спасител, но така и не го намери.
