Вечерта за Соня и Стефан бе прекрасна. Разхождаха се в парка, почерпиха се по един сандвич и кола в близкото заведение, а след това Стефан изпрати приятелката си до дома ѝ.
Стефан спринтира до спирката, но последни автобус замина под носа му.
– Ами сега! Какво ще правя? Пари за такси съвсем не ми останаха, – завайка се Стефан.
Та той бе студент, в свободното си време изкарваше по някой лев като хамалин, от къде ще се свъртят повече пари в джоба му?
Времето заплака, сякаш малко му се бе стоварило на Стефан сега на главата. Трябваше да премине от единия край на града до другия, за да се прибере в квартирата си.
Стефан примирен с обстоятелствата, мокър и измръзнал закрачи по маршрута си.
Изведнъж до него спря скъп автомобил. Двойката в нея мъж и жена му помахаха с ръка да влезе в колата.
Стефан бе шокиран и каза смутено:
– Но аз нямам пари…
– Пари не ни трябват, – каза мъжът.
А жената бързо го подкани:
– Влизай в колата! Ще се простудиш!
– На задната седалка има бутилка с коняк, – добави мъжът, – глътни си малко, да се сгрееш.
Попитаха го:
– Къде живееш?
И след като им каза адреса, го докараха до пътната врата.
Стефан каза объркано:
– Много ви благодаря…. извинявайте, бях мокър и навярно отзад съм нацапал ….
Двамата му махнаха с ръка.
– Не се притеснявай! Бягай да се изсушиш и стоплиш у вас, – засмя се мъжът.
Стефан гледаше недоумяващо след заминаващата кола и си каза:
– Мислех, че по-заможните хора са коравосърдечни и едва ли биха се притекли на помощ на такъв окаян човек, като мен, но явно има добри и състрадателни хора, независимо от положението си.
Хора нека бъдем по-добри и да си помагаме един на друг.
