Боб се облегна на младежа, почти седна върху краката му, вдигна очи и изплези език. Никола го погледна тъжно.

Преди три години бе спасил кучето от сигурна смърт и нито за миг не съжаляваше за постъпката си.

Боб бе ловджийско куче, порода ритрийвър, при това беше много красиво. Козината му бе червена с бяло на носа, под брадичката и по лапите. Пухкавата му опашка непрекъснато се размахваше. Имаше благ поглед. И много обичаше Никола.

Откакто го прибра имаше безброй спорове с баща си за кучето.

– Няма място за това куче в къщи! – викаше баща му. – Такова куче трябва да тича. Мислиш ли, че някой ще го вземе? Такова куче ще те измори. Само почакай и ще видиш.

Боб може да обикаля до изнемога целия квартал, но качеше ли се в кола или камион, държеше се прилично. Въпреки това баща му не прие животното.

Никола погали кучето и го почеса зад ушите, а гласът на баща му отекваше в главата му:

– Изправи се! Намали! Гледай напред.

Не можеше да отиде там с другите. Просто не можеше. Най-много да обиколи наблизо и да чака за вести по радиостанцията.

Издирването предната нощ бе продължило цели седем часа. По всичко личеше, че не можеха да очакват добри новини, преди да се приберат хората от охраната.

Бяха започнали да говорят по-скоро за откриване на останки, отколкото за спасяване. Сърцето му да се свиваше и  усещаше някаква празнота, безпомощност, гняв и объркване.

Как можа да се случи това? Баща му беше изчезнал с група, която съпровождаше до близкия връх.
Бяха загубили връзка късно следобед. През нощта ръмеше и беше много студено. Изпратиха екипи, които обърнаха всичо наоколо, но не откриха нищо.

Никола мислеше да пусне Боб. Животното познаваше миризмата на баща му, макар и да не се обичаха много двамата с кучето, но го предупредиха:
– Не тръгвайте сам! И вие можете да изчезнете. Не се знае, какво точно се е случило.
И Никола чакаше, но надеждата, че ще види баща си отново жив, се бе загубила ….

Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение,  1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.

Виждала съм хора, които са се мислили за велики, като са подражавали на един или друг свой идол, но как стоят нещата с животните?
Дали в подражанието на някои от нашите действия, живоотните наистина влагат някакъв умисъл? Чесно казано и аз не знам.
Снимките, който видях ме накараха да се замисля върху подражанието.
Ето ви питомец, който предпочита да стой на две лапи, вместо на четири, както е обичайно.
В даден момент котаракът се изправя и замислено гледа в далечината. За какво ли мечтае?
– Той е много мил котарак от всички, които съм виждал досега. Малко е странен, но е много добър, – казва стопанинът на котарака .
Стопанинът на Джордж е споделил снимки в Интернет на своя любимец.
Невероятно замислена физономия за котарак, не мислите ли?

Невестулката се смята за един от най-малките представители на хищниците. Дължината й е от 13 до 26 сантиметра. Теглото на този хищник е 40-250 грама. Невестулката е доста сходна с хермелина. Те си приличат по телата дълги, гъвкави и тънки, но имат и съществени различия. Невестулката е по-дребна и няма черни косъмчета на опашката.
Тя има блестящи очи, остър нос и мустаци, и малки заоблени уши. Близо до основата на опашката й се намира жлеза, която произвежда неприятно миришеща течност.
Къде можете да видите невестулки? Те обитават Северна Америка, Северна Азия и Европа. По принцип, живеят в  градини, полетата и горите. Срещат се и в населени места.
Те правят домовете си в котловините и в дупките по скалите. Гнездото им е по-удобно, облицовано с папрати, мъхове или суха трева.
Когато невестулката види човек не бяга, а заем агресивна позиция. Тя има остри, малки зъби, но не ви съветвам да я приближавате. Човек много трудно се освобождава от това агресивно зверче.
Невестулката има много къси лапи, но това не й пречи да бяга бързо. Благодарение на острите си нокти може да се катери по дърветата. Тя напада пилета, къртици, зайци и мишки. Може да яде жаби и гущери. Ако е необходимо яде и насекоми.
Невестулката ловува през деня и нощта.

В Мелбърн кенгуру проникнало в аптека, намираща се на втория етаж на местното летище.
Животното отишло в аптеката, след като попаднало под кола и получило травма на крака си. Доброволци от австралийското общество по охрана на дивата природа, след огледа на кенгуруто, съобщили, че лапите му били силно протъркани от скачането по асфалта.
Кенгуруто прекарало в аптеката известно време, преди да бъде заловено и отведено при ветеринар. Представител от летището твърди, че животното свободно е могло да напусне помещението, но е останало до идването на доброволците.
Не е отбелязано, как животното се е добрало до втория етаж.
В последно време в Австралия са зачестили посещенията на кенгури по летищата. Работниците на летището са казали, че това е третия подобен случай за тази година. И преди е имало подобни инциденти, но те са ставали веднъж на 4-5 години.