Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.
Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.
Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:
– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.
– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.
Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.
Тя хвана ръката му и хлипайки започна:
– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.
Тя плачеше и тъжно го гледаше.
Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.
– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?
Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:
– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.
Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.
– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.
После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.
Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.