В своите работи фотографът Калеб Чарленд по чуден начин съчетава изкуството с науката. Прави експерименти с електричество, топлина и магнетизъм, създавайки оригинални фотографии.
Един от неговите проекти включва алтернативни източници на енергия, създадени с помощта на плодове, монети и оцет. Те се използват за захранване на лампа при създаване на фотографии с дълга експозиция.
На урок по физика, може да сте запалвали електрическа лампа, като сте я включвали към картоф. За да направи своите снимки през 2012 г. на Калеб са му били необходими 300 картофа и два дена, за да ги включи към лампата. В резултат на това полето наоколо се е озарило от силна светлина.
Чарленд започнал да експериментира още през 2005 г. вдъхновен от опитите правени в училище, но сериозно се заел с нещата едва през 2011 г, когато използвал за източник на захранване за районите лампи овощна градина от 240 хектара и повече от триста ябълки.
Вдъхновен от резултата, фотографът създал проект  «Back to Light», където вместо „батерийка“ използвали портокали, грейпфрути, лимони, монети, оцет и много други различни предмети, чрез които може да  се получи енергия.
За да получи светлина Чарленд присъединявал към един от плодовете поцинкован пирон с прикрепен към него меден проводник.
Електроните се движат от пирона по проводника, което осигурява достатъчно напрежение, за да се запали малък светодиод.
Светът все повече се безпокои за изчерпването на енергийните ресурси, а работата на Калеб предлага нов сатиричен поглед към храната, като източник на енергия.
Фотографът планира да включи лампа към цвекло и да експериментира с грозде в лозята на южната част на Италия. Той е правел опит преди с 120 грозда и е получил 1,5 волта.

Много мъже предпочитат определен одеколон и в това няма нищо лошо. Нима не е хубаво мъжът до теб да мирише на нещо приятно?
Всеки мъж използващ одеколон го поставя на определено място, което е забранено за пипане, особено за децата. Но те винаги се врат там, където най-малко очакваш и се сещат за забраните, когато вече са направили белята.
Веднъж Пепи си играел със съседското момче и „без да иска, случайно“ разлял „божествената течност“ на баща си.
Ами сега какво ще прави, няма лесно да му се размине!
Изплашеното момче добавило малко вода и зелена боя в шишенцето, за да не се забележи, че одеколона е загубил цвета си и го оставило на мястото.
На сутринта баща му станал рано, той не искал никого да буди и за това се приготвил за работа без да включи лампата.
Облякъл се, умил се, налял малко от одеколона в ръката си и доволно го размазал по лицето си. Доволен от живота и аромата на одеколона бащата тръгнал на работа.
След 10 минути целия дом бил на крак…..
В този ден един мъж със зелено лице си останал в къщи.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

На всеки от нас понякога се налага да става нощно време. Да отиде до кухнята или тоалетната, особено пък ако имате малко дете, никога не се знае какво ще ви предложи случая.
В сънено състояние на тъмно има вероятност да се препънете в нещо, а да включвате лампата в стаята не винаги е много удобно.
Има изход от дадената ситуация. Това е светеща лента, която може да се използва като лампа.
Тази идея принадлежи на дизайнерът Johanne Hyrkas и е достатъчно лесна за изпълнение. Използват се светодиодна лента и въже. Те се сплитат по обикновен начин. Така се получава мека, разливаща се светлина на пода, която не пречи на никого да спи.
Такъв предмет ще бъде посрещнат с радост от деца, които се страхуват от тъмното. Възрастните също ще оценят предимството му в интериора си.
И най-интересното е, че това „удобство“ може всеки да направи сам със собствените си ръце.

Слънцето обагряше с последните си лъчи хълмовете. Двамата мъже не забелязваха нищо около себе си. Дискусията така бе обзела мозъците им, че ако ги преместеха на друго място, едва ли щяха да забележат. По-младият не отстъпваше:
– Всяка наша мисъл предизвиква редица изменения в най-малките частици на мозъка и нервите. Тези изменения се придружават от електрически явления. По време на работа мозъкът и нервите излъчват специални електромагнитни вълни, които се разпръскват във всички страни точно така, както и радиовълните.
– Но защо и досега не можем да разговаряме мислено помежду си? – попита учудено събеседника му.
– Тези електро вълни са с малка мощност и имат своеобразно естество. Затова излъчената от някого мисъл се възприема от съзнанието на друг само ако тази мисъл попадне в мозъка с еднаква настройка.
– С една дума, ако мозъкът „приемник“ може да приема вълни с такава дължина, с каквато ги изпраща „предавателната станция“, тоест излъчващият мозък? – доуточни другият
– Така е.. И случаи на такива предавания отдавна са наблюдавани между близки хора. Но тъй като е било невъзможно да се проверят тези случаи и още повече да се обяснят научно, науката ги е отрекла. Тези загадъчни случаи са използувани от всякакви спиритисти, „телепати“, теософи и други мистици, опитващи се да докажат научно съществуването на „дух“, който може да се прояви независимо от тялото. Когато започнах да изучавам работата на мозъка и нервите, за мое учудване намерих редица близки аналогии в строежа на нервната система и мозъка с конструкцията на радиостанцията. Мозъчните частици играят ролята и на микрофон, и на детектор, и на телефон. Нишковидните разклонения на нервните клетки завършват със завъртулки, които учудващо напомнят спиралния проводник, така наречения соленоид.
Самоиндукцията…… Интересно е, че дори професорът физиолог, с когото работих, не беше в състояние да обясни задоволително от физиологична гледна точка значението на тази спирала. В светлината на електротехниката тя получава напълно логично обяснение. Природата очевидно е създала тези завъртулки за усилване на електрическите токове. В нашето тяло има дори и лампата на Раунд, това са ганглийните възли на сърцето. Източникът на сърдечната енергия съответствува на батерията на акумулатора, а периферната нервна система на заземяването. И така, изучавайки строежа на човешкото тяло от гледна точка на електротехниката, аз дойдох до пълното убеждение, че нашето тяло представлява от само себе си сложен електрически апарат, цяла радиостанция, способна да излъчва и приема електромагнитните трептения.
Нощта отдавна бе хвърлила черното си було над земята. Мракът бе изпълнил всяка педя наоколо.. А мажете не усещайки настъпващия студ, стояха и мълчаха. Всеки от тях разсъждаваше върху разговора проведен преди малко