Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.

Нашият ум е подобен на електрическа крушка с мощност от 60 вата. Тя дава слаба, но приятна светлина, достатъчна за малка стая. Нейната светлина не прониква по-далече от това малко пространство.
Така е и нашия разум, които е ограничен във възприятията и разбирането на реалността. Той няма достатъчно мощност да проникне в същността на проблемите, отвъд социалните предрасъдаци и погрешните схващания.
Светлината на 60-ватова крушка се разсейва на всички страни. Тя се разпространява на вълни с различна честота. Ако тази енергия се насочи в едно направление, ние ще има лазер, който може да прогори дупка в стената.
Молитвата е процес, при който енергията на ума се преобразува в лазер, който е способен да проникне в същността на проблемите и лесно да се справят с тях.
Тя изгаря неправилно изградените неща в нас и ни помага да разберем себе си и хората около нас.
Двадесет минути на ден са една малка цена за придобиване на такава сила, чрез която можем да живеем щастливо и пълноценно.
Изборът е наш. Дори и да имахме всичките пари на света, не бихме могли да си купим такъв мощен лазер. Не можем да го откраднем, нито да си го построим.
Единствено чрез молитва, можем да концентрираме такава сила в правилната посока.

Сулатра Сасулфан от предградията на Банкок е записана в книгата на Гинес, като най-окосменото момиче в света. Тя е само на 11 години.
Цялото й лице, уши, ръце, крака и гръб са покрити с гъста козина. Тя прилича повече на вълк в тази окосмена обвивка, отколкото на човек. Интересното е, че момичето е свикнало вече с вида си и се радва на популярност.
Тя страда от синдрома на Амбраса, рядко генетично отклонение. Както всички свои връстници тя плува, танцува под ритмите на своята любима музика, играе с другите деца. Обича математиката и иска да стане лекар, за да помага на хората.
В първите месеци от живота си тя не е могла нормално да диша. На две години е претърпяла две операции.
Родителите й се страхували, че другите деца ще я отхвърлят, но тя бързо се сприятелявала и сега има много приятели. Сега често я подстригват, защото косата й расте много бързо.
Никой до сега не е открил как да помогне на момичето. Когато била малка лекарите се опитали чрез облъчване с лазер да премахнат окосмяването й, но то отново бързо се възстановило.

Японски специалисти от Токийския университет са разработили скенер, който копира книги със скорост 200 страници в минута. За да се получи сканираното изображение на листовете, не е необходимо книгата да се разтваря на всяка страница и след това да се поставя върху екрана на скенера. Достатъчно е съвсем малко усилие. Просто с палеца бързо да се прелистват страниците.
Системата се състои от камери с висока разделителна способност, снимащи със скорост 500 кадъра в секунда. Така се получават изображение от 1280 х 1024 пиксела. Освен това има лазер, който проектира хоризонталните линии на страницата. Това предимство на системата позволява по-късно да се възстанови формата на листовете и редовете, които при сканиране неизбежно се изкривяват.
За сега устройството заема доста място, но проектантите възнамеряват да създадат портативен скенер удобен за използване в комбинация със смартфон.

В Технологичния институт във Верджиния са направени първите изпитания на системи, които позволяват на сляп човек да управлява автомобил. По време на изпитанията незрящия шофьор успешно е преминал по трасе с препятствия.
За да може незрящ да кара кола е било необходимо да се преодолеят редица проблеми. Автомобилът допълнително е бил оборудван с лазери, които определят разстоянието до препятствията и уникална система за предаване на информация

. Авторът на изобретението твърди, че най-сложното било създаването на компютърна система, които да определят най-важните фактори, които влиаят на автомобила и бързо да ги съобщава на шофьора.
Слепият човек извършва същите действия, както и виждащия – върти кормилото, натиска педалите за газ и спирачка. Единствената разлика се явява в това, че незрящия получава информация, за да изпълни тези действия, чрез глас, звукови команди и вибрации, които се изявяват чрез специална жилетка, способна да пулсира, в зависимост от промяната на скоростта на автомобила.
Днес в много страни съществува забрана, слепи да бъдат водачи на превозни средства, но може би с този вид кола и това ще отпадне, така че и слепите ще могат да се наслаждават на емоциите съпроводени от шофирането.