За производството на хартия ежегодно се използват десетки тона дървета, а те са „белите дробове“ на нашата планета. За това намаляване на употребата на дървета е от съществено значение за нашето съществуване. Рециклирането е само частично решение на проблема.

Една група от учени от Университета Шандонг (Китай), Калифорнийския университет  в Ривърсайд и Националната лаборатория Лорънс (САЩ) е разработила нов тип хартия за многократна употреба, на която можете да пишете с помощта на светлинни вълни.

В тази хартия се използват специални наночастици които могат да променят цвета си под въздействието на ултравиолетовата част на светлинния спектър. Тънкото покритие съдържащо тези наночастици, може да се нанесе на повърхността на всеки материал.

Изтриването на написаното върху такава хартия става чрез нагряването ѝ до температура от 120 градуса по Целзий.

Това е разработка на нов клас фотографски материал, който променя цвета си при излагане на светлина.

Изобретението има много предимства за икономиката и околната среда. То ще елиминира необходимостта от утилизация и рециклиране на милиони тонове отпадъчна хартия.

Тази хартия е отлично решение, ако информацията върху нея е за кратък период от време, като в чернови, вестници или списания.

Тя може да се използва за писане на ръка, използвайки особена светлинна писалка, така също и на светлинни принтери, специално създадени за този вид хартия.

Презаписващата хартия може да бъде успешно използвана за изготвянето на вестници, списания, плакати и други печатни информационни материали, на които има малък срок на актуалност.

Освен това хартията може да се използва и в други области. Например в различни датчици, стикери със срок на годност на продуктите и други.

Учените са създадени в лаборатория траен гъвкав материал, подобен на мрежа на паяк.

Полученото съединение може да бъде пресъздадена във всякакви количества. То се използва в строителството и други отрасли.

Мрежата има невероятни свойства. „Коприната“ изработена от тялото на паяка е лека и гъвкава, а при получената в лабораторията нишка не се къса при каква да е дължина. Всъщност мрежата е здрава като стомана и се разтяга по-добре от гума.

Учените са успели да синтезират синтетичен аналог на мрежата, съхранявайки природните материали на паяците.

Предишните изследвания даваха възможност да се получи малко количество синтетична мрежа с ниски качества. Освен това, протеините влизащи в състава ѝ, бързо „се слепвали“.

Но този път учените са успели да синтезират пълноценен аналог, който може да се произвежда в промишлени мащаби.

Ууд е пионер на фотографията с инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Способността му да конструира сложни физически устройства с попаднали му под ръката предмети може да даде представа краткия откъс от статията в Месечни обявленията за фотографиране на Луната с ултравиолетови лъчи:

„Предварителните експерименти бяха извършени от мен в лятна лаборатория в Източен Хамптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк, с помощта на набързо импровизирано устройство.

Фотографският телескоп е направен от три-инчови кварцови лещи, покрити със сребро, с фокусно разстояние шест фута, монтирани в края на тръба от поцинкована стомана и адаптер за пластинките от другия край.

Всичко това е било закрепено в пет футов телескоп, който служел за следване на Луната в рамките на три минутната експозиция. Заедно те били закрепени по екватора на стара велосипедна рамка разположена на циментова плоча, така че оста на предната вилка е насочена към Полярната звезда“.

Ето така е работил Робърт Ууд, геният на физическия експеримент.

Учени от Националната лаборатория Pacific Northwest в САЩ са разработили метод за превръщане на екскременти във вещество наподобяващо по свойства на нефта.

В бъдеще, този подход може да се превърне в основен метод за получаване на течни горива.

Трансформацията се извършва с помощта на процес, наречен хидротермално втечняване. Той стимулира условията, които водят до образуването на нефт в природата.

Според учените, трансформацията отнема само няколко минути в сравнение с тази в естествената среда, за който са необходими хиляди години.

Отпадъците се намират в специални тръби под високо налягане и се загряват до 650 градуса по Целзий, в резултат на което се получава горивна маслена течност.

Експертите смята, че един човек може да произведе два галона гориво чрез този метод.

На 15 септември 2016 г., Китай успешно стартира в космоса първия в света студен атомен часовник.

Неговата точност превишава всички досега съществуващи устройства определящи времето. Те са хиляди пъти по-точни от часовниците на спътниците.

Изстрелването е било проведено от китайския космодрум Цзюцюан в провинция Гансу. Ракетата носител „Чанчжн-2F“ е въвела в земната орбита космическата лаборатория „Тянгун-2“. В нея са били поставени студените атомни часовници, които учените нарекли Cacs.

Поставени в орбита ултра-прецизни часовници ще се използват както за военни, така и за граждански цели.

В студените атомни часовници се използва лазер, за това са по-точни от обичайните „горещи“ часовници.
Грешката  на Cacs е 1 секунда за милиарди години.

Професор Сюй Чжэн, който е участвал в разработването на тези часовници смята, че студеният атомен часовник ще подобри качеството на работата на китайската спътникова навигационна система и ще станат най-точните в света.

Освен това размерът на този часовник е много компактен, той може да се носи от двама човека.

Учени от САЩ И Европейската космическа агенция са работили върху такива проекти, но те не били завършени поради недостатъчно финансиране.